Тази ярка алкохолна експлозия в ума ми...не си ти.
И все пак. Толкова близо физически и така далеч от душата...На едно среднощно такси разстояние. Празнотата е болезнено осезаема. Когато си тук пак те няма.
И все пак. Някак искам да усещам присъствената ти липса. Когато знам, че си дошъл без да знаеш защо. Просто си направил няколко крачки към мен в душата си.
И все пак...Нещо те е извикало. Но не аз. Поне не с думи. А нещо в студеното ти сърце е трепнало. Но не излизаш от позата.
И все пак. Ти искаш. Но не мен. И все пак си тук. Въпреки разум, гордост и пердразсъдъци. И напук на позата, която те вкочанява.
И все пак. Някакви чувства са те накарали да излезеш в нощта, да вървиш срещу мен. Докато ме срещнеш насред хладните плаващи пясъци на нищото. А позата поглежда с презрение твоята сърдечна слабост.
И все пак. Аз няма да бързам по пътя си на тръгване. Защото е сладко да чакаш. И да мамиш несъзнателно.
И все пак. Пулсът ми забързва, очите ми се взират по вертикалата на пространството, защото знам, че не обичаш клишетата.
И все пак...Ти така и не тръгна....Тя те разубеди. Позата. От която разказваше как усилено бягаш.
И все пак. Аз ще почакам на входната врата. Още мъничко. Преди да я затворя на зазоряване. Ще поиграя шах с душата си. После ще разритам пешките от белите квадрати. Защото те са места-резерве за Доброто, което така и не паркира там жалката си трошка.
И все пак. Сигурно Загубата ще ме гледа тъжно от пода. На дъската гордо ще стои самотно царицата.
Все пак...Въпреки пешките в краката си...И тя чака своя заблуден цар на бял кон.
B1 & G1 вече са празни...
9 comments:
Шахматната метафора ме израдва, но въпросът е дали жертвата на офицери и пешки е била обоснована.
Все пак на дъската има и черни фигури. :)
На зазоряване едва ли някой би познал царицата !
А някоя възглавка :)
Някак съм проуснала да кажа, че тя чака черният цар на бял кон...
Трябва да спра да пиша, когато съм злоупотребила :D
Трябва да продължаваш да злоупотребяваш, за да не спираш да пишеш ТАКА. :)))
^ Да.
[..] Предавам се, с робска готовност на тежкия снежно-морфинов коктейл, за да не се случи после да бързам, та колкото необмислено, толкова закъснял - да броя редовете. Квадратчетата, perdone. Не всичко, което събудих, са спомени; и не винаги скорпионите танцуват сами. Канен съм на вечеря, със съвестта наместо сорбе. Без уговорки, както всеки път досега. Знам ли, дали ще вали? И не, нямах предвид песента. На потропваштите копитца...
Помня още малките часове на нощта. Знам точно защо не сънувах, простичко: не заспивах. ...
Една такава съща сутрин беше. Май (а бе Август). Следсънната pin on бележка.
Това е истинска...
поезия
Post a Comment