Yeah, yeah, yeaaah

I wanna be a rockstar, yeah, yeah, yeaaaaah звучи в ушите ми тази сутрин. Събудих се, протегнах се, увих се отново в меката завивка, протегнах крак към топлия гръб на радиатора и чак тогава отворих очи. Денят е тук, новият ден чука на прозореца, понеже през две двати малко трудно се влиза, пък и на последен етаж на кого му се катери...

Танцови стъпки към банята. Забравям хавлията. После забравям, че съм по чехли. Намирам оранжевите джапанки. Онези, които купихме от един хотел на един Свети Валентин пред два-три века. Много неща се промениха от тогава. Къпя се на макс, докато свърши всичката топла вода, ама до капка. Добре, че не съм на ТЕЦ, че няма да успея до обяд да се измъкна от приятната струя. Обичам вода. Обичам синьо. Обичам люляци. Обичам парка на Академията, нищо че в събота ми се наложи да се скарам на два бездомни песа там и на четиримата помияри, които лупаха карти вместо да си гледат работата.

I wanna be a rockstaaaaaaaaaaaaaar! Всички готини мом(и)чета са чернокоси!

Дрън-дрън. MMS. Добро утро. Цветя. За мен? Йей. И това ако не е началото? Рок звездите получават ли емемесни цветя?

Разтворени прозорци. Топло ми е, хора! Отвънка не ухае на люляк, не е синьо небе, няма птици, не е пролет, но всичко предстои. Простете ГлоГул,  най-доброто наистина предстои, но вие нямате никаква заслуга за него!

Дънките са отхвърлени с презрително движение. СексЕ ще го раздавам днес. Ще разходим краката! Аз рок стар ли ще ставам или на петела гребенчето. И бижу. И малко спирала. И прическа. И ботушките, лъснати и щастливо нетърпеливо потропващи на прага. Закуската е готова за минутите, в които сешоарът Боинг 147 излита около главата ми. Подхвърлям до тавана мандаринка и я хващам обратно. На тавана не остана петно, за радост. Не, по-добре да взема банан. Чантата е готова. И шалче за разкош. И дългите ръкавици. Върху едната небрежно поставям гривничка. На светофара – упс, забравих малко цвят на бузите. Но витрината на магазина отсреща ми показва, че лекият хлад се е погрижил да им го даде. Сексиметърът показва добри резултати още на първата пряка. Две крачки по-късно. Срещу кафето. При „телевизията”. При БГ бар. Я, можело и кафе да се пие в тая меча дупка! Одобрителен поглед в подлеза. Тъмното винаги помага.

В ушите ми вече има друга музика. Ама директно в ушните миди, щото тази от събуждането си беше в главата ми и няма изгонване. Дрън-дръъън. Ухилени sms-и. Бодра крачка. Ъглите на устните – в посока нагоре. I wanna be a rock star! Ла-ла-ла. 16 like-а на снимката ми в гейсбука. На крачка от успеха съм. Слагам я и тази в албума “Fuck me, I’m Famous!”.

I wanna dance. Като за последно. Краката не ме слушат. Главата също. Ей така, не куфея, а просто си оправям прическата. Танцува ми се, ама много. По улицата. На кого му пука. Под дъжда. С някого, на когото му пука. В полунощ. С някого, за когото на мен силно ми пука. На снежната пързалка. Под моите и неговите крака лед да пука. В студа. После под пролетните лъчи. В парка. Под кестените. Върху жълъдите. В калните следи по кривите пътеки. И да се спъвам в развързаните си връзки. Омръзнало ми е от заплатени такива.

Емоциите ми танцуват. Искам след тях да хукна. Какъв ти офис.

- Добро утро, колега. You can kiss my ass.

- It’d be my pleasure.

- Fock off.

Денят е безумно красив. И по VH1, и по MTV. И на булеварда.

I want to tell the little people

They can kiss my ass*

*Само че ако сте много пък „малки” – предупреждавам – няма да се навеждам!