 |
| Interval In Sunlight |
Внезапно той се приближи до нея. Прегърна я силно, постави глава на рамото й и трескаво зашепна със затворени очи:
— Знаеш, че трябва да останем заедно. Съществуваме само ние, независимо от това какво става, независимо в какви беди се намираме. Много те обичам, знаеш го. Прости ми, знам, че ти е трудно с мен. Трябва да го преодолеем.
Тя се взираше през рамото му към голата стена и в този момент стената бе като живота й — огромна пустота без нито една неравност, контур или чувство. Не знаеше какво да каже или да направи. В друг момент би се разтопила. Но тук се бе случило онова, което се случва с метал, който прекалено често е нажежаван до бяло, за да бъде оформен. Накрая той престава да се нажежава и да се оформя; превръща се просто в тежест. И сега тя бе ненужна тежест, движеща се механично в обятията му, чуваща и нечуваща, разбираща и неразбираща, отговаряща и неотговаряща.
— Да, ще бъдем заедно. — Усети как устните й мърдат. — Обичаме се. — Устните сами казваха каквото трябваше да кажат, докато съзнанието й бе в погледа, който се забиваше дълбоко в пустотата на стената. — Да. — Прегръщаше го и не го прегръщаше. — Да.
В стаята цареше полумрак. Някой вървеше по коридора отвън, може би бе погледнал към вратата им, може би бе чул шепота им и го бе взел за капене на лошо затворен кран, канал или прелистване на страница на светлината на нощната лампа. Нека вратите си шепнат, хората си минаваха по облицованите с плочки коридори и не ги чуваха.
Interval in Sunlight, 1954, Ray Bradbury
Превод: Венцислав Божилов
14 comments:
Внезапно стената се срути :D
А после Бредбъри не бил тромав и престорен.
Защо, кое е тромавото и престореното в цитата? Мен лично силно ме впечатли сравнението с нажежаването на метала. Не може да е по-вярно. Разбира се, в правилния и пълен контекст.
Бредбъри е изключително поетичен.
За хора без афинитет към поезията може да се окаже трудно смилаем :)
Ами аз не мога да кажа, че обичам много мерената реч, но Бредбъри ми е голяма слабост, откакто се запознах с неговата 'поезия' :)
Е, поезията не се отъждествява само с мерената реч, да не говорим че може да има и перфектно римувани стихове, в които да няма грам поезия...
Разбира се :)))
И имаме точният пример като говорим за Б. Поезия без рими и тактове, но по-мелодична от всичко друго, което съм чела.
btw, това, което ме дразни в баш поезията е точно рамките, в които трябва да натъпкаш мислите си. На малко хора им се удава да се изразят свободно без да осакатят идеята си, вкарвайки я в мерен ритъм.
Божо, Бредбъри вероятно се опитва да бъде поетичен, но много по-вероятно е да не се опитва, а да изглежда, че се опитва, което отстрани изглежда още по-зле. Самият му изказ е тромав и "изнасилен", а и като сложиш излишните превземки дори и само от горния текст, става съвсем труден за четене, и то не труден като Джойс например (който между другото има невероятен стил), а като Клавел и Набоков, които за мен са примери за явно затрогващ сюжет, но предаден със стила на петокласник мъчещ се над домашното си по литература.
Както и да е, на някои явно не им прави впечатление.
Nostro, не е нужно да се засягаш :)
Аз лично обожавам стила на този мъчещ се над домашното си петокласник.
Всеки си има предпочитания. Ето аз се мъчих една вечер над Кафка. Разказ-два, но едва-едва. Не ме влече. Пък съм чувала невероятни суперлативи за автора. Просто на мен не ми допада явно. Но не мога да кажа, че пише ужасно...
Е, това казах и аз - някои явно не се впечатляват от такива недостатъци, даже в определени (гротески) случаи ги вземат за предимства. :D
Честно, технологичните познания върху термичните свойства на метала и съпоставката им с "износването" на човешките чувства ли те прехласна толкова или имитирането на женски начин на мислене от страна на автора те кара да си мислиш, че има нещо кой знае какво в текста му. Питам от чисто любопитство, а и за да си обясня този странен феномен с прозата на Бредбъри. :)
Виж, изчела съм почти всичко на Б. и очевидно с нещо е завладяващ, за да прочета хиляди страници, написани от този очевидно скапан според теб писател.
Малко ми става непроятно, че трябва да защитавам световно признат автор и той няма нищо общо с любимите на маннекенките драскачи - ниво, на което доколкото разбирам, че опитваш да принизиш Б.
Начина на писане, мислене, изрразни средства, похвати, всичко ми харесва. Затова го чета. Явно си падам по тежки, натруфени текствое, макар че цял живот съм живяла със съзнанието, че съм фен на семплите неща. Ти май ще ме разубедиш :)
Наде, сега пък ти не се засягай. :)
Просто ми беше любопитно кое те грабва в творчеството му. А и аз съвсем не го смятам за тежък (като сложен) и още по-малко натруфен. Тъкмо обратното - става дума за тромав и постен изказ. Разбира се, не унифицирай постен със семпъл като при Хемингуей и Буковски да кажем. При него просто го има момента с претенциозната пресиленост на текстовете му, а аз определено нямам търпимост към такава.
Много ми е интересно от кои точно негови произведения си останал с такова впечатление, защото моето е точно обратното - изказът му за мен е адски въздушен и приятен във "Вино от глухарчета', "Сбогом лято", интригуващ и съвсем различен в "451 по Фаренхайт", както и в "Смъртта е занимание самотно" и "Гробище за лунатици". Разказите му за Марс пък са очарователно-фантастични, винаги съм се възхищавала на фантазията, с която описва измислени светове и хора.
Не се засягам. Просто не мога да се съглася с теб. И през цялото време все пак казвам - за мен лично е голям писател. Моето мнение е такова. Обожавам го. Ще те викам на дуел за честта му!!! :D
тромав и постен в смисъла, който описваш, са епитети, които никога не мога да сложа в едно изречение с името му :)
Post a Comment