The Good Girl, The Bad Girl and Your Mothers

Защо, защо ме харесват предимно момчета без татковци. Пораснали момчета, които по една или друга причина не са имали достоен мъжки пример, ако не броим възмъжалата (по принуда) майка. Защото много им личи на тези момчета, че не знаят в повечето случаи какво се очаква от един мъж, когато застане до крехкото рамо на жена. Да оставим Едип и чичо Фройд и тезата, че съм мъжко момиче, а не порцеланова статуетка. Аз питам защо. На мен. Всеки път.

Омръзна ми в мен да се влюбват все майки. Готини, достойни за уважение мъжки момичета. Кога ще срещна някой достоен син на достоен баща.

Стигат ми майките за два живота напред.

Уморих се да бъда доброто момиче, което харесвате. Да съм партията, която с две ръце одобрявате. Гади ми се вече от идеята да съм онази, която пита сина ви как е преминал денят му, да съм онази, която нощем се вслушва в тихото му дишане. Която обича да полага глава на гърдите му, за да слуша сърцето му.

Обичате ме заради нещо, от което съм жестоко уморена. Предпочитате ме пред онази, която го води в закътани апартаменти и интимно-дискретни хотели или направо на задната седалка на колата си. Ненавиждате онази, която го води за носа, след чиято пола той тича по всяко време и навсякъде, изплезил жаден език. Онази, заради която той ме лъже.

Харесвате мен. Доброто момиче. Което няма да го нарани и мами, няма да го изостави да затъне в лавината на собствените му сополи и няма да го стъпче безмилостно под тънкия си висок ток. А аз се уморих. Да бърша носа на сина ви след онази, която го е смачкала преди, която е изцедила до капка вълненията, които аз очаквах да получа. И да бъда рамото, до което той чувства сигурност наместо лудост.

Искам да съм нея. Другата, която не харесвате. Ще рискувам да съм лошата. Ако такава синовете ви ще ме обичат повече.