— Без условия ли? — каза тя. — Ако аз стана жестока и се изпълня с омраза без всякаква причина, ако започна да издевателствам над теб непрекъснато, нима ще ме обичаш вечно? Ако започна да те пребивам от бой, да изчезвам по цели дни, да лягам с всеки срещнат мъж, да пропилявам на хазарт и последния ни цент и да се връщам в къщи пияна, нима изобщо ще можеш да ме обичаш и обожаваш?
— Когато го представяш така, естествено, че любовта ми ще угасне — казах аз. „Колкото повече ни заплашват, помислих си, толкова по-малко обичаме."
— Интересно, излиза, че да обичаш някого без условия, означава, че не те интересува кой е той или какво прави! Излиза, че безусловна любов е същото като безразличие!
Тя кимна.
— И аз така мисля.
— Тогава ме обичай условно, моля те — казах аз.
— Обичай ме, когато съм най-добрият човек, който мога да бъда, и изстивай към мен, ако започна да ставам егоист и досаден.
Тя се засмя.
Ричард Бах, "Едно"
12 comments:
И аз смятам, че безусловна любов няма. Мисля и, че винаги си заслужава да се стремим да бъдем по-добри за този, когото обичаме. Пък и защо изобщо "да се стремим".. то обикновено си идва от самосебе си. Просто искаме да даваме най-доброто от себе си, та затова и любовта често издава най-хубавите ни качества (:
Не просто можем.. ние ТРЯБВА да изискваме най-доброто от любимия. Също както и трябва да го даваме.
Това беше за тия, дето изгориха едни свитъци и спасиха света от нова религия ли?
:D
И аз така мисля, Goddess. И когато изповядваш тази вяра и даваш, проблемът идва, когато човекът до теб се окаже от онези, които вярват, че "ако ме обичаш, трябва да ме обичаш какъвто/каквато съм, с всичките ми хубави и лоши страни". Тогава всички твои опити да го въведеш в идеята, че ти искаш най-доброто за него и то не просто го искаш за себе си, а искаш той да изрази най-доброто, което е заради самия себе си...той най-често просто решава, че го задушаваш в изискванията си и избира по-лесния път. А поварвай ми, има хора, които твърдят, че обичат, но не ги интересува силно да бутат партньора си напред и да го тласкат към негоовото по-добро Аз. Защото всеки се променя под влияние на човека, когото обича. И в повечето случаи - към по-добро. Стига да го иска и да го разбира.
Интересно, че пишеш предимно за любовта, а едновременно с това винаги еднозначно си споделяла, че не разбираш това чувство и дори се съмняваш, че съществува. Но пишеш, пишеш, пишеш за любов! :)) Интересно ми е дали разбираш от всички останали неща, за които не пишеш :)))
Хубава многопластовост диплиш в блоговете си, имиджмейкърът ти е добър. Само не ми хареса онзи негов ход, където, в името може би на агресивно печелене на известност и привличане на вниманието на масите, на фона на тази нежна, предизвикваща любопитство основа, плесна едно съкращение с главни букви ПУТКА (за пернишкия университет). Но той си знае :) Не ми се връзвай, критиката ми е приятелска, повярвай ми :)))
Много ми е интересно с кого съм споделяла тези мисли, защото с теб определено не съм, а и с никой друг, защото това което пишеш, не са мои мисли и то личи от всеки ред тук, и го знае вски, който поне малко ме познава... Да не разбираш любовта си е диагноза...
Пиша за какво ми харесва. В случая за любов е писал Р. Бах, когото просто цитирам. Пиша за всичко, за което ми се пише. Има и много неща, които са ми интересни, но не пиша за тях. Това е въпрос на личен избор, струва ми се.
Имиджмейкърът ми? Мерси. Този месец ще го глобя 50 лв от заплатата заради този грешен ход. И май не правиш разлика между двата ми блога, които си имат съвсем различни идеи и теми. Печеленето на известност? Вниманието на масите? Ти май си пил повечко. Извинявай, нали, приятелски го казвам.
Не съм нежно същество, пиша за любов, пиша за секс, пиша за проституция, гейове, чалга и порно. Поезия можеш да намериш другаде.
И извинявай, но ако още те гложди това, че отрязах неумелите ти опити за комуникация, то не го изразявай по този начин като пишеш безсмислени фермани под постовете ми. Казах ти доста отдавна, че имаш проблем с психическата стабилност. Знам, че отхвърлянето е трудно за преглъщане, но бъди мъж :)
Nadinka, изприщих се докато намеря това, което закачливо визирах в коментара си:
- Знаеш ли, не изглеждаш като бездомник, защо не се прибереш и не се наспиш? Какво като си е отишла. От любов не се умира. Още повече – аз искрено се съмнявам, че любовта съществува. Прибери се, изкъпи се, остави тези бутилки и утре светът ще бъде друг.
от този пост
http://nadyaspasova.blogspot.com/2010/08/note-from-symphony.html
Не мога да повярвам, че се наложи... Надявам се да не се налага да ти обяснявам, че знам каква е разликата между човек и лиричен герой или че бях забелязал, че това го е написал Ричард Бах.
Ей, хора, преди почти година потърсих Nadinka във фейсбук, защото я харесвах. Като видях, че профилът й е прекалено блогърски насочен, реших, че по-добре да не сме приятели, защото моят профил там не е такъв и като цяло почти не влизам там.
Nadinka, наистина ли помисли, че се притеснявам от това и БОЖЕ ГОСПОДИ, НАИСТИНА ЛИ ПРИЕМАШ, ЧЕ СИ МЕ ОТХВЪРЛИЛА...
Фак, аз наистина бях приятелски настроен и не очаквах да стане така... Рабира се, че коментарът ми е приятелски БУКВАЛНО, аз те харесвам (като блог-личност), разни неясни заяждания не са нещо, което ме кефи...
Това, което цитираш е РАЗКАЗ и определено не съм казала никъде, че се олицетвирявам с лирическата героиня.
Освен това говориш глупости за фейсбук профила ми - никой от приятелите ми там (изключвам блогърите) дори не знае, че имам блог, та какво остава целият профил да е "блогърски насочен". Какво разбираш под това/ Фен страница? Нямам такава.
Хайде да не навлизам в подробности за всичките странни поведения, които показа, в рамките на 1 ден, в който бяхме "приятели" в социалната мрежа.
Спри се до тук, защото се излагаш много сериозно в момента. Доста блогъри от тук имам във френд листа във фейсбук, които много добре знаят, че там дори линк не съм дала към блога си, защото нямам желание да е достояние за всички.
Повече няма да ти отговарям. Но спри да се излагаш. Приятелски съвет. Преносно и буквално.
Под блогърски имах предвид, че доста твои приятели бяха с профили от блоговете си и щяха да ме познаят, а моят профил и приятели са си доста лични. Какво означава това "оспамил с ЛС-та"? Доколкото си спомням аз те изтрих от мойта листа и след това ти се извинявах 5 часа...
Доста от тези блогъри познавам лично, затова са във френд листа ми. А ти явно тъсиш анонимност в интернет, иначе не знам какво би те притеснявало в това да те "познаят".
Пак ти казвам, не се вкарвай сам във филм, от който няма да излезе нищо добро.
От тук нататък, каквото и да напишеш, няма да ти отговаря, както не оотговарях на ежедневните ти лс-та с обяснения за неща, които не ме интересуват.
Това е болно, човече.
По дяволите сто пъти съм си казвал двете имена - Александър Стоев - какво повече искаш да ти кажа, което ти да си казала за себе си в "блогърското интернет пространство"?
Във фейсбук нямам никаква активност, освен да се свържа с някои приятели, които виждам по-рядко. И понеже сега трябва да превъзмогна естествената си реакция да започна да употребявам след всяка втора дума идиома "шибано" (това е просто шега, Nadinke), ще потърся вината в себе си. Ами... дай по-приятелски и шеговито, моля те... И извинявай, не исках да прозвуча агресивно или арогантно, честно...
Съвсем приятелски сега ще те посъветвам да спреш да помпаш F5, защото повече няма да участвам в тая детска забавачница, която се опитваш да си организираш в блога ми :)
Сладурче. Не се извинявай, няма нищо :) Днес съм в страхотно разположение на духа, не мога да се разсърдя.
Nadinke, не си права :)))
Post a Comment