Dear Santa!

Скъпи Дядо Коледа,

Първо извинявай, че не съм ти писала никога досега. Все ме караха да пиша на Дядо Мраз, пък после разбрах, че го пенсионирали и ти го заместваш. В тези бурни години обаче разбрах, че подаръците ги купува мама, та спрях да пиша. В последно време, ще призная, искам все неща, които нито мама, нито някой друг може да купи с всичките пари на света. Не, не е playstation. И не е една любовна нощ с Брад Пит. Нито Порше Кайен.

Мили Дядо Коледа, затова ти пиша. Като последна надежда, че все някак мога да ги получа тия неща, за които мечтая. Не съм била послушна цяла година, нито дори цяла седмица не съм се удържала да слушам. Щото няма кого. Само себе си, но по едно време гласовете в главата ми станаха много и изключих звука. Та така. Подаръци определено не съм заслужила. И дано не приемеш за нахалство факта, че ти пиша с молба. А тя е следната – има ли там някъде, в твоята работилничка, забутана на някой рафт, може и позабравена от минали години, останала непотърсена, някоя хубава семейна Коледа? От тези, в които щастливо задружно семейство сяда на прекрасно подредена маса, за която всички са се потрудили през деня, мама е била със запретнати ръкави в кухнята, тате неочаквано се е появил с голямо коледно дръвче и цял следобяд го е намествал в хола, а аз съм подскачала щастливо да подредя играчките. Може и да съм счупила по някоя, но са ме погалили с усмивка по главицата и са тикнали в ръцете ми чаша топло мляко с какао, за да не надничам прекалено често в кухнята.

Добри ми Дядо Коледа, понеже знам, че за този подарък отдавна ми е минало времето, направи така, че да мога да дам такава Коледа на някой, който я иска не по-малко отколкото я исках аз преди стотици години. И, добрички старецо, не ме съди прекалено, че досега все вярвах, че подаръците си ги правим ние, хората, помежду си. Вече знам, че не е така. Ще помоля още...ти знаеш за какво. Когато минаваш над покрива ми, а ти знаеш къде е той, въпреки, че никога не съм те викала...когато минаваш отгоре, не забравяй да пуснеш не друго, а малко топлина в моето огнище. Не че нямам ТЕЦ, просто душицата ми зъзне, нищо че навън е декемврийска пролет.

И още нещо, последно...дали ще е против дядоколедовия кодекс да поразровиш писмата и да намериш някое, в което някой някъде има желания, подобни на моите? Дали ще е престъпление към личните данни, ако ми пуснеш координатите му по мейла?

Това е от мен. Дано писмото ми стигне до теб, въпреки, че у нас мобилните оператори се опитват да те пратят в отпуска по никое време, а аз sms не искам да ти пиша, понеже имам само минути включени към другите мрежи. Също така знам, че не играете със Снежанка на гол покер, не защото ти нямаш желание, а просто защото в Лапландия прокурорите са безмилостни. Така че не се притеснявай, вярвам в теб.

Всъщност се питам, ти на кого би писал, за да се сбъдне подобно желание?

Е, това е от мен. Пак се извинявам, че досега не съм се сещала за теб. Поздрави на джуджетата.

И внимавай, там, от високото с шейната, да не сбъркаш комина...Ще познаеш мястото. То много ще се различава от всички празнично осветени къщички.

Най-сърдечни поздрави ти пращам. Пък и да не наминеш, догодина пак ще ти пиша. Понякога и писмата се губят. Това го пускам препоръчано, надявам се нямаш нищо против обратната разписка.

Ще чакам. И гледай да свършиш бързо раздаването на подаръците, че да можеш и ти да си починеш в светлата Коледна нощ. Весела Коледа!

ПиНокиа