October Rain

Тази тънка паяжина, която късната есен бродира пред взора ми – хладна и мокра е. Влиза в очите, косата и ноздрите и понякога ме кара да си спомням за едни захвърлени на Венера космически пътешественици, които вървят с дни под неспирните проливни дъждове в търсене на Слънчевия купол. Където ги чакат затоплена хавлия, чаша чай, голямо жълто слънце, огряващо малкия оазисен свят насред плесенясалата от влага планета.

А моят слънчев купол? Пролетта ли? Лятото ли? Или просто тиха вечер у дома, докато навън беснее есенната буря, приглушена светлина, две чаши вино и топли устни, шепнещи единствено за да внесат музика в един друг оазисен свят насред разложената от разнородни проблеми реалност...