Friday

Autumn Storms



Есента плаче пак тихо, с хризантемови сълзи. Косите й плющят, разпуснати на вятъра.

 „Стига!” вика той бурно в комините и блъска ехо в ушите на хората, скрити на топло зад дебелите стени на домовете им.
Гневно му е от тази вечна нейна тъга, дотегнали са му влажните й от дъжд скули, измръзналите й ръце, тежките  въздишки, които така силно изпускат гърдите й, че уплашени  се отронват и политат пожълтели листа.
А тя просто тъжи. Недокосната. Нестоплена. Мрачна и хладна. Очите й – тъжно устремени в светещите прозорци на топлите къщи.
Тя е сама. А той все скита нанякъде. Разнася въздишките й над широките полета и ги връща обратно в грохота на градския живот.

Тя заплаква привечер. Той е яростен пак.

Хората, скрити в уютните си черупки, виждат бурята навън, скършените клони. Есенният дъжд плющи отмъстително в щастливо осветените им прозорци, а острият вятър блъска ли, блъска безмилостно стъклата...

Често всичко прекалено бързо утихва. Прозорците светят после още по-празнично, а дъждът продължава тихичко да ромоли по скулите. Само вятърът изчезва в незнайна посока да търси убежище от мъглата в очите на тъжната есен.


7 comments:

Yoana said...

А тя просто тъжи...................

Nadinka said...

толкова просто, а?

Yoana said...

:)

Точка said...

След този очовечен разбор на сезона ще ми е по-лесно да приемам сивите, мокри и студени дни. :)

Preor said...

:-) Bia, ти си рядко съчетание на чаровно писане, интелиджънс и финес.
Много ми хареса :-)

George said...

Страхотия. Много интелигентно написано.

Nadinka said...

Точка, като днешния, нали? :)

Preor, моля, моля, да не казвам кой пише най-страхотните разкази на света :D

George, 10x!