Август

Август. Този месец с аромат на мед, с цвят на праскови и дъха на морска шир, който до един момент от живота ти бележи края на ваканцията, а в следващия е единственото ти време за ваканция...

Има нещо лениво в него. Телефоните в офиса звънят по-рядко и често колебливо. Улиците са някак по–празни, паркът - по-мълчалив в следобедите и топлите вечери. И същевременно пулсът на aвгуст е главозамайващ. Всичко диша извън обичайния ежедневен ритъм.

Дори, когато седя пред компютъра си, аз не съм там.

Преди или след срещата с морето, съзнанието вече е затворено за всички ежедневни занимания и проблеми. Предвкусването му носи същото удоволствие, както самото му преживяване и след това – блаженото припомняне на безметежните часове под слънцето, с пръсти в пясъка, с очи, вперени в синята далечина и мисъл в пълна безтегловност, с вълни, плискащи тялото, което заедно с дрехите е освободено от кройките на грижите. Разтварянето на съзнанието в удоволствието да дишаш е преоткриване на чисто физическото усещане за безгрижие, за безвремие, за безумие дори, защото в тези моменти умът е най-големият враг на освобождението от всичко, което притиска гърдите ти в теснотията на иначе големия град.

Август. Този месец, който някак не искам да си отива, защото ме очаква есента. И макар че винаги съм намирала нещо много красиво в нея, точно сега не я искам. Не искам мъгливи утрини и хладни влажни вечери, не искам да се разхождам върху килими от смърт по алеите в парка.

Август. Този месец, който е толкова жив, че мисълта за края му ти се струва странно нереална, докато не преместиш последното квадратче в календара... Обратно в ежедневието, забързано, задъхано, но лишено от истински кипеж, от животворни емоции, от очакване, което трудно може да се дефинира. Очакване за нищо конкретно, което обаче е най-вълнуващото.

Август. Какво очарование носи с полята, блеснали напред, златни и богати. С песните на щурците, долитащи вечер през прозорците. С аромата на зрели плодове и пъстротата на цветната градина. Със спомените за боси крака в прахоляка на детството. С малки пръстчета, омазани с току-що направен конфитюр. С лицата на хората, осветени вълшебно по залез. С погледите, зареяни напред в полюшващи се въдици. С магията на водното огледало, която така те завладява, че нямаш сили да откъснеш очи, за да го заснемеш.

Август. Едно бягство от нормалния "живот", в което единствено живееш истински макар и за кратко. Няколко премигвания, след които магията изчезва, но тя вече е оставила в очите ми светлината на посрещнатите изгреви, блясъка на луната върху нощното море, усмивките на златни слънчогледи, топлината на зрели класове и жаждата за живот с аромат на пълнота, с дъх на полски билки, с гъдел на ливадни треви по ходилата.

Август. Не е просто месец. Не са просто 31 дни. Не са някакви си 4 седмици. Август е емоция, която отваря гърдите, очите, сетивата и мислите за всичко, което има истински смисъл в краткия ни път и което често забравяме да виждаме, улисани в задачата си да съществуваме.

П.С. Снимките са част от моя август, 2010 :)