Friday

Август

Август. Този месец с аромат на мед, с цвят на праскови и дъха на морска шир, който до един момент от живота ти бележи края на ваканцията, а в следващия е единственото ти време за ваканция...
Има нещо лениво в него. Телефоните в офиса звънят по-рядко и често колебливо. Улиците са някак по–празни, паркът - по-мълчалив в следобедите и топлите вечери. И същевременно пулсът на aвгуст е главозамайващ. Всичко диша извън обичайния ежедневен ритъм.
Дори, когато седя пред компютъра си, аз не съм там.

Преди или след срещата с морето, съзнанието вече е затворено за всички ежедневни занимания и проблеми. Предвкусването му носи същото удоволствие, както самото му преживяване и след това – блаженото припомняне на безметежните часове под слънцето, с пръсти в пясъка, с очи, вперени в синята далечина и мисъл в пълна безтегловност, с вълни, плискащи тялото, което заедно с дрехите е освободено от кройките на грижите. Разтварянето на съзнанието в удоволствието да дишаш е преоткриване на чисто физическото усещане за безгрижие, за безвремие, за безумие дори, защото в тези моменти умът е най-големият враг на освобождението от всичко, което притиска гърдите ти в теснотията на иначе големия град.


Август. Този месец, който някак не искам да си отива, защото ме очаква есента. И макар че винаги съм намирала нещо много красиво в нея, точно сега не я искам. Не искам мъгливи утрини и хладни влажни вечери, не искам да се разхождам върху килими от смърт по алеите в парка.

Август. Този месец, който е толкова жив, че мисълта за края му ти се струва странно нереална, докато не преместиш последното квадратче в календара... Обратно в ежедневието, забързано, задъхано, но лишено от истински кипеж, от животворни емоции, от очакване, което трудно може да се дефинира. Очакване за нищо конкретно, което обаче е най-вълнуващото.

Август. Какво очарование носи с полята, блеснали напред, златни и богати. С песните на щурците, долитащи вечер през прозорците. С аромата на зрели плодове и пъстротата на цветната градина. Със спомените за боси крака в прахоляка на детството. С малки пръстчета, омазани с току-що направен конфитюр. С лицата на хората, осветени вълшебно по залез. С погледите, зареяни напред в полюшващи се въдици. С магията на водното огледало, която така те завладява, че нямаш сили да откъснеш очи, за да го заснемеш.

Август. Едно бягство от нормалния "живот", в което единствено живееш истински макар и за кратко. Няколко премигвания, след които магията изчезва, но тя вече е оставила в очите ми светлината на посрещнатите изгреви, блясъка на луната върху нощното море, усмивките на златни слънчогледи, топлината на зрели класове и жаждата за живот с аромат на пълнота, с дъх на полски билки, с гъдел на ливадни треви по ходилата.

Август. Не е просто месец. Не са просто 31 дни. Не са някакви си 4 седмици. Август е емоция, която отваря гърдите, очите, сетивата и мислите за всичко, което има истински смисъл в краткия ни път и което често забравяме да виждаме, улисани в задачата си да съществуваме.

П.С. Снимките са част от моя август, 2010 :)

14 comments:

Точка said...

Благодаря за живата, красива и споделена емоция. :)
Останаха още няколко мига от нея, да я изпием на едри глътки ...

Nadinka said...

Да, малко остана :)
Някак се изплъзна лятото, твърде неусетно.

Valkocompany said...

добре си дишаш ти
а къде е този с гигантския отпечатък на плажната ивица

Nadinka said...

хехе, чак пък гигантски? :)

Yoana said...

Добре дошла отново :) И ако искаш да знаеш, обратно на твоите предположения, липсваше!

Nightwish El said...

Радвам се, че пак си сред нас...
Абе то август много медузи...
Ама като си рекла.
:)

Nadinka said...

eee, Йоана, сериозно ли? или си го изпросих :)))

Ел, никакви медузи не видях аз! искам още лято, циганско даже! :)

lammoth said...

аз веднъж седнах върху медуза/ е, после дълго време не можех да седя де, беше на един плаж в средиземноморието, имаше стотици медузи!

да де, исках да кажа добре дошла. Август е най-великия месец. знаете защо.

hint: щото аз имам рожден ден тогаз!

пс. била си на нудистки плаж и затова не си постнала твои снимки, нали? Грррр... :Р

Nadinka said...

добре заварил :Р
и как позна за нуди плажа? аз съм върла фенка заедно със спаружените чичаци! :D

Kal4o said...

Изключително красиво написано!
Добре дошла отново :D

Nadinka said...

изключително разточителен беше в тая похвала, благодаря за посрещането :))

sky_mender said...

Ееее, ти най-накрая се прибра! Добре дошла отново, по снимките ясно се вижда, че един август не стига да се поберат всички хубави моменти и медено прелива към септември, май :).

Nadinka said...

"най-накрая" ми прозвуча много ласкателно, Скай! :Р
благодаря за хубавото посрещане, стана ми баш медено, а септември дано бъде слънчев, че не знам как ще оцелея в лошото време! :))

Yoana said...

разбира се, че не беше изпросено :) уморих се да те проверявам всеки ден и да виждам само едно "няма ме"... а очевидно не съм била единствената :)