какво, ако не вдигна никога ръка към теб.
за ласка или наказание.
какво, ако не чуваш сутрин гласа ми.
какво, ако срещаш очите ми - два угаснали прозореца.
с полуспуснати щори, избелели от есенни ветрове.
какво, ако устните ми нямат и дума за теб?
нима ще заплачеш.
със сухи очи.
нима няма да ме обичаш вече.
както преди.
беше ли или не.
а уж любовта е между две души.
и знаеш ли - никоя от двете не поиска да я приюти
какво, ако е така.
кой ще разбере вината.
има ли я или не.
кой ще махне с вяла ръка.
ти или аз.
или и това няма да направим.
като последен жест към Идеала.
а ще го погребем под саван от бяло мълчание.
и ще отминем с неприлично отекващи стъпки.
ще палим тънки свещи от време на време.
ще сложим креп на входната врата.
всеки на своята.
и ще е лицемерно до кръв.
да тъжиш за смъртта на нероденото.
2 comments:
Нищо.Май няма окончателности, освен една.
И дори за нея не можем да твърдим със сигурност.
Post a Comment