В ръката ми има живот.
Той диша, усеща, пулсира.
И за разлика от някой робот,
той твърде лесно умира.
В ръката ми има живот.
Чувствам го чак до прасеца.
Но различен е тоя робот -
движи ми кръв до сърцето.
В ръката ми има живот.
Изведнъж ме обзема възбуда.
Разпервам дланта си-робот,
а оттам излетя...пеперуда.
*Днес една пеперуда разтвори криле върху дланта ми и събуди желания...а ако утре сто пеперуди пърхат около теб, ще се усети ли торнадото на ръба на Вселената?
6 comments:
"Ако", може би "Ще".
Остава да се надяваме. Че лекият полъх ще предизвика бури, но от хубавите :)
Страхотно ! :)
И се рааазмечтааах ....:)))И зажадувах...
Благодаря , Bia:)
И аз благодаря :-) Винаги успяваш да сътвориш каращи ни да чувстваме стихове :-) Лека нощ :-)
Жадувайте, че какво друго хубаво ни остава в тоя живот :D
Preor, не осквернявай думата стихове като я използваш за моите драсканици, те нямат ни най-малка претенция да са роднини на поезията ;)))
Post a Comment