Wednesday

Butterfly effect*




В ръката ми има живот.
Той диша, усеща, пулсира.
И за разлика от някой робот,
той твърде лесно умира.

В ръката ми има живот.
Чувствам го чак до прасеца.
Но различен е тоя робот -
движи ми кръв до сърцето.

В ръката ми има живот.
Изведнъж ме обзема възбуда.
Разпервам дланта си-робот,
а оттам излетя...пеперуда.


*Днес една пеперуда разтвори криле върху дланта ми  и събуди желания...а ако утре сто пеперуди пърхат около теб, ще се усети ли торнадото на  ръба на Вселената?


6 comments:

Anonymous said...

"Ако", може би "Ще".

أمل said...

Остава да се надяваме. Че лекият полъх ще предизвика бури, но от хубавите :)

krasenn said...

Страхотно ! :)

Ирония Идиотова said...

И се рааазмечтааах ....:)))И зажадувах...
Благодаря , Bia:)

Preor said...

И аз благодаря :-) Винаги успяваш да сътвориш каращи ни да чувстваме стихове :-) Лека нощ :-)

أمل said...

Жадувайте, че какво друго хубаво ни остава в тоя живот :D

Preor, не осквернявай думата стихове като я използваш за моите драсканици, те нямат ни най-малка претенция да са роднини на поезията ;)))