Всеки ден се убеждавам, че думите са едно голямо, твърде разисквано и дефинирано празно нищо, което много, много ме уморява. Няма друго такова измислено нещо, за което да има стотици правила, няколко науки и множество характерни особености, понеже всеки език се пъчи със собствените си различия.
Думите ми доставят удоволствие, когато са подредени умело в изречения, напечатани по страниците на книги, написани от големи писатели и поети. Понякога изпитвам удоволствие от звученето на думите, например в различните акценти на някой език. Но често, и напоследък почти ежедневно, се хващам, че думите отдавна не значат нищо. Със същия успех ножицата щеше да реже остро, ако се наричаше брус, например. Някаквото там наименование не променя характерните черти на предметите. Както празнословните излияния не правят хората много мъдри само защото могат да се изливат в предълги проповеди на различни теми. Както изречените без искреност думи не носят удовлетворение на този, който ги чува.
Защото, забележете - всички без изключение обичаме да търсим нещото, стоящо зад думите. Но колко от нас могат да уплътнят изказванията си с нещо? Колко от нас могат да говорят денонощно за това кое как е добре да се прави, и колко от нас могат след като като завършат нравоучителните си бележки, да слязат от подуима и да се върнат в живота си, който се води по правилата, за които са говорили преди това?
Нещо, което силно се пренебрегва е, че да говориш нещо и да го разбираш, вярваш и изповядваш в живота си, са няколко много различни неща. Почти като една моя позната, която можеше да изнесе цяла лекция за контрацептивите, но на 17 вече беше бременна и то не по свое желание.
И така. Ден след ден хората около мен ме карат да мисля още по-усилено, че зад думите често не стои нищо, следователно и те самите са нищо. Кухи звуци във въздуха, плоски знаци върху хартията. Които понякога използваме, за да покажем колко много знаем и колко можем да разсъждаваме.
Винаги съм мислила, че няма нищо по-истинско от това да говориш без думи, да можеш да се изразиш на по-виско ниво чрез делата си, например. Дълбоко вярвам, че истински важните неща грубо се осакатяват, когато бъдат затворени зад решетките на думите.
Ние научаваме всеки ден все по-сложни изрази, все по-модерни чуждици, термини и парадно звучащи мъдрости. С цел да можем да ги използваме, разбира се. За да звучим начетено, интелигентно, компетентно и каквото друго си пожелаем. Защото имаме вечна нужда да се доказваме. Но пред кого често е спорен въпрос, защото повечето от онези хора, които обичат да дрънкат високопарно, всъщност се мъчат да звучат умно в собствените си уши без да го осъзнават. Научили сме се да използваме думите, за да получим желаното, за да нараним, за да се защитим, за да нападнем, за да печелим, за да оправдаем загубите...Подчинили сме ги напълно на всичките си интереси, дори най-дребнавите. И закономерността, която открих, е следната - най-низките страсти стоят зад най-високопоарните изказвания, а най-простичките и искрени чувства стоят зад открити погледи, казващи всичко без звук дори.
Тогава за какво е всичко това? Толкова сме се оплели в тези нищо незначещи сами по себе си комбинации от букви/звуци, че забравяме основното - и единствено важното - те са имали за цел да помогнат на хората да общуват нормално и да се разбират не само с жестове, а не за [само]демонстрации и битки за надмощие.
Както всички друго, и думите сме впрегнали в бойни колесници...
20 comments:
В делата също има думи.
Да, но проболемът не е в това, проблемът е, че често в думите няма дела :)
Тъкмо наскоро мислите ми натам хвърчаха :) Думите винаги са били празни, употребата им е тази, която им придава смисъл. За щастие или нещастие те не само за да предават информация, с която да си координираме труда. Думите са много повече. Но същностната им черта е повече в значението. Една дума за всеки отделен човек има различни нюанси в значението си. Така комуникацията става ограничена именно заради субективните отсенки.
Неуловиното зад думите, което някак не може да се предаде, сякаш убягва. Случвало ли ви се е сте в някакво настроение, за което сякаш няма думи? Или да имаш чувства спрямо някой, но да не знаеш как да ги предадеш. И се чувстваш затворен в собствената си субективност.
Жестовете и погледите са хубав начин за общуване, но само с близки хора, които те познават. Ако не беше езика и те нямаше да знаят мислите ти. Езика е единствения посредник, но несъвършен. Но правим каквото можем :)
Моите мисли много отскачат от тази тема, по всякакви други свързани пътища, от ножицата и бруса, та чак до говоренето на неистини.
Разбира се, че всеки придава отенъци на думите и така нещата стават твърде субективни, но понякога празнословието си е празнословие, колкото и обективно да го гледаме. За мен е неприемливо да говориш неща, които не разбираш докрай, а твърде често виждам как хората го правят. Говорят небивалици, изказват се по всяка тема, все едно да се изкажеш задължително означава, че си компетентен или че на някого му пука за твоето мнение.
Твърде много хора, които използват думите само за да убедят самите себе си, че могат нещо да кажат. И тук е драмата - можете всичко да кажете, но дали можете да застанете зад казаното, да му придадете смисъл с действия, да го докажете? Защото приказки всички можем да говорим. Благи, благи.
Обезценяването на думите е трагично. Всеки, който е приочел 2 книжки, смята, че може да говори за литература, например.
Другото нещо - понякога говорим небивалици с някаква цел. И никой не се притеснява от това, че говори празни думи съвсем съзнателно.
Понякога изкривяваме думите. Направо си лъжем. Горките думи. Нахлузваме им позорната риза на срама, петносана и лекьосана, и това не притеснява никого.
"Това са просто думи."
Сигурно си чувал тази реплика? :)
Мислил съм по въпроса.
"В многото думи грехът е неизбежен"-се казва в една от Библейските книги.
"Красивите думи не са верни, верните думи не са красиви" - казал Лао Дзъ
-----
Докато думите служат за съобщаване,т.е размяна на информация за матеиалната ни страна - добре.
Но за общуване, т.е размяна на чувства - ?!?:)))
Знаеш как понякога занемяваме пред "нелогичността" на поетичния изказ ,или някоя картина...
И как дългите речи, или филосовските умствени мастурбации докарват прозявки :))
Но си права носят енергия и понякога стават оръжия...тук обяснението е много дълго :(
И двата цитата са много точни :)
Иначе дългите речи приспиват слушателите, но я питай ораторът?
Нелогичността...е нещо хубаво и не се починява на логиката, нито на думите. Картините говорят без думи, виждаш ли колко точно, хм? :))
За оръжията най-много може да се говори, но питам - на кого са нужни...
Имах предвид самите думи и оттам езика. Колкото до речта и празните приказки дори бях писал пост. Празни приказки слушам по цял ден, думи повтаряни и повтаряни, които нищо не значат, но все пак са там, сякаш само за да запълват въздуха.
Но смятам това за интелектуална леност. Нежелание да кажеш нищо. Просто бърборене.
Прощавай за грешките при писането.
Не мога да свикна с клавиатурката на това Еее РС,което се налага да ползвам тия дни...Ето написал съм даже "ФилосоВски", като пълен профан:)))
Eiri, не е леност, защото повечето празнодумия са от хора, които винаги на всяка цена държат да се изкажат, да заявят позиция, все едно да не го направят означава да паднат възнак и да умрат :D
Кръстю, не се впрягай толкова, няма да те съдим строго тук. Но имаш гратисен период да свикнеш с клавиатурата, после ще съм безмилостна :)
Нещо против ножиците??;)))
Ще се клиширам.." думите в шепа се събират.."-Д.Дамянов
Напротив, много съм ЗА тях :)))
Събират се и не се събират...
Думите са капани, в които улавяме жалките си опити да бъдем нещо...
Дори мислите ни са невъзможни без думите...Опитите да избягаме от тях в образите са неуспешни, защото така се прекършва и крехката нишка на илюзията че сме разбирани...
Аз ще се опитам да поспоря ;):
Нека разграничим "празнословие" от "лъжа" и от "да говориш (пишеш) без да кажеш нищо".
За мен първото отразява сценката във всяко кафе, където се говори заради самото говорене. Различно е от лъжата, защото никой от участващите няма възприятието, че думите, които се изричат трябва да имат друг смисъл освен конкретния - забавлението.
Лъжа се получава, когато поне единият от участниците очаква и търси да намери послание, друг смисъл, факт в думите.Хората, които лъжат са проблема, а не думите им...Това, че действията се разминават от думите, не прави тях (действията) по-значими, по важни, или пък думите - грешни и празни, нали? ;) Въпрос на гледна точка! :)
А виж третото - да говориш без да кажеш нищо- това вече е изкуство. И то такова, което се усвоява с дълги години практика, на основата на сериозно количество вроден талант.
Иначе думите са само средства, сечива - и доста добри при това. И не бива да ги обвиняваме ненужно , окичвайки ги в недоволството си с епитиети като "празни", "безполезни" и "безсмислени". Епитети, по-подходящи за намеренията ни, отколкото за които и да е "сечива" :).
Bia, поздрави за поста! Много ми хареса. Аз не съм много по приказките, но не съм и от мълчаливите ;-D
Имаш изненада при мен.
Хубава и усмихната вечер :)
Уршула Льогуин има един фентъзи цикъл за магьосниците от Землемория... Там има нещо много интересно, нещо като неина теория за силата или безсилието на думите - идеята е че всяко нещо си има име (дума-нарицание за него) на митичен единен език - стар език на СЪЗДАТЕЛИТЕ може би :) После тези истински имена (думи-нарицание) се изгубили сред хорското многоезичие... и малцина успявали да овладеят истинската сила на думите - посветените(знаещите думите от стария изначален език) и аедите (интуитивно подреждащи новите думи в поетични съчетания, които ги доближават до звученето на стария език)
това е само фентъзи, разбира се, но ме кара да прочитам отново и отново най-любими и въздействащи пасажи на големите - знам че няма да открия закономерност или някаква лингвистична система като при розетския камък например... но препрочитането ми е приятно... имам чувството че ако първото прочитане на хубав текст е пиршеството, то всяко препрочитане е томително близане и осмукване на кокалчетата след това ...
така де :)))
с цялото това писание, което показва, че и аз съм празнословен, исках само да кажа, че празнословието на другите (и моето също) ме дразни, но не може да ме накара да кажа такива тежки думи за думите като теб
обичам си ги бе:)))
обичам да се ровя в етимологичните им кривулици, да ги деля на красиви и грозни... и най много обичам да им улуча точната подреба и точното количество... или да прочета как другите са го направили
:)
@bay Ilia
"... само в мълчанието има слово
само в мрака светлина..." ;)
Beijaflor, така е. Мислех, че от моите празнословия става ясно, че не виня думите за празнотата им, а онези, които стоят зад тях и ги използват напразно. Ние сме тези, които са впрегнали думите в своите цели и ги използваме, както ни хареса.
И ако има нещо, което мразя до дъното на душата си, това е лъжата. Мисля, че е очевидно :) Но за нея не са виновни думите, а хората, които ги изричат.
Тони, благодаря за наградата, много мило :)
Бай Илия, за съжаление, не живеем във фентъзи филми/романи, но съм много съгласна с теб. Но не мразя думите, виждаш, че и аз ги нижа почти ежедневно тук, защото намирам нещо хубаво в това за себе си. И пак да кажа - гневът ми не насочен към самите думи, а към хората, които сквернят често смисъла им и използват силата им с недобри цели и намерения.
Гери го е казала добре :)
P.S. Обожавам думата томително, а толкова отдавна не бях я срещала... :)
А аз пък си мислех точно за иманентното за всяка реч, думи и знаци разминаване между значение и смисъл, между това, което искаш да кажеш и това което думите ти позволяват да кажеш :/ Е все пак това явно е друга тема :)
Eiri, истинско доказателство за това, че сами по себе си думите имат много различни значения и всеки ги разбира по свой си начин и дори ги изкривява, е комуникацията в интернет, където има само думи, без да виждаш жестовете, емоцията, без да чуваш интонацията на човека насреща. Често така се получават неразбирания. Очевидно, защото винаги придаваме на думите смисъл, който те понякога нямат :)
Post a Comment