Понякога се чудя какво да правя с тази мътна река от мръсотии, която ме залива неуморно? Какво друго, освен да се науча да плувам и понеже все избирам най-трудния път (а това не знам защо, сега ме кара да се усмихна) - не просто да плувам в нея, а да плувам срещу течението й...Макар че така едва ли ще оставя някаква следа, реката поглъща всичко и след него иронично се подсмихва гладкият й гръб..
(Всички мислим за следата, нали. През целия си живот и може би последната мисъл на много хора е "Какво оставих след себе си?")
Все едно само видимите неща съществуват истински.
Отдавна предадохме онзи малчуган със синята мантия на звезди и овцата в кутия.
8 comments:
При мене си стои още на полицата за книги и няма намерение да отива в някаква кутия...
Видимите неща съществуват само в диапазона, в който можем да виждаме. Само душите ни съществуват истински и ако държиш да оставиш нещо след себе си, достатъчно е да оставиш следа в душата на някой ;)
"ако държиш да оставиш нещо след себе си, достатъчно е да оставиш следа в душата на някой"
това май исках да прочета :)
Как се оставя следа в душата на някой...?
Мислиш ли, че тази следа може и трябва да се описва с думи? Я пак към заглавието :)
С поглед, аромат и усмивка Никифоров ;)!
...и леко повдигане на пръсти :)
Не знам френски :(. И знам само следите в моята душа как са оставяни...
знаеш как да оставяш следи, или знаеш какво е да имаш оставени следи? ;)
Post a Comment