Tuesday

L'essentiel est invisible pour les yeux [?]


Понякога се чудя какво да правя с тази мътна река от мръсотии, която ме залива неуморно? Какво друго, освен да се науча да плувам и понеже все избирам най-трудния път  (а това не знам защо, сега ме кара да се усмихна) - не просто да плувам в нея, а да плувам срещу течението й...Макар че така едва ли ще оставя някаква следа, реката поглъща всичко и след него иронично се подсмихва гладкият й гръб..
(Всички мислим за следата, нали. През целия си живот и може би последната мисъл на много хора  е "Какво  оставих след себе си?")
Все едно само видимите неща съществуват истински.
Отдавна предадохме онзи малчуган със синята мантия на звезди и овцата в кутия.

8 comments:

copingkoala said...

При мене си стои още на полицата за книги и няма намерение да отива в някаква кутия...

Видимите неща съществуват само в диапазона, в който можем да виждаме. Само душите ни съществуват истински и ако държиш да оставиш нещо след себе си, достатъчно е да оставиш следа в душата на някой ;)

Bia said...

"ако държиш да оставиш нещо след себе си, достатъчно е да оставиш следа в душата на някой"

това май исках да прочета :)

Н.Никифоров said...

Как се оставя следа в душата на някой...?

Bia said...

Мислиш ли, че тази следа може и трябва да се описва с думи? Я пак към заглавието :)

Beijaflor said...

С поглед, аромат и усмивка Никифоров ;)!

Beijaflor said...

...и леко повдигане на пръсти :)

Н.Никифоров said...

Не знам френски :(. И знам само следите в моята душа как са оставяни...

Bia said...

знаеш как да оставяш следи, или знаеш какво е да имаш оставени следи? ;)