Когато умират звезди

Смешното е, че понякога не си даваш сметка за истината, докато не прегърнеш за последно, докато не чуеш за последно сърцето на другия. В такива моменти се появява онова лошо човече над дясното ти рамо, което ти казва "не искаш да го пуснеш, ще откърти част от теб веднага, щом се отлепи от гърдите ти". Защо лошо? Защото през останалото време те оставя да мислиш, че винаги можеш да прегърнеш, че всекиго можеш да прегърнеш...и да почувстваш същото.

Накрая ти се смее цичино от ъгъла. Да, поне си отива.

Отива си и нещо друго. И не, не умира. Ако беше така, щеше да се примириш един ден, че такава е съдбата, така е трябвало да се случи и ред клишета, които хората са измислили, за да запушват устата на Съвестта, когато им казва, че са пропуснали нещо безвъзвратно.

Не, не умира. Отива си просто. Става и тръгва. Защото така иска, защото такова е решението. Какво ще те убие повече от това - нищо не ти го отнема, отива си само, по своя воля? Не можеш да счупиш на две волята на човек и да я стъпчеш, за да го задържиш в прегръдките си. Не за дълго.

Не можеш и да опожариш сърцето му и да го поставиш в урна над камината си.  Някой полъх на вятъра ще я бутне и то пак ще е свободно.

И когато просто тръгва привечер - и те прегръща за последно - и ти го притискаш силно, изведнъж обзет от странно усещане за нещо пагубно, нещо отминало, нещо разрушено...А по ръцете ти все още има белези от инструментите.

Мислиш си колко самотна е Смъртта, но колко е добре дошла понякога, за да те избави от теб самия.

Небето се свлича на влажни парцали от вятърничави чувства. Иска ти се да скъсаш паяжината на заблудите си, но тя вече е взела своята жертва и най-голямата ти Заблуда вече пристъпя с мазните си пипала, за да я смачка.

В тези няколко секунди на последната прегръдка, очите смъдят от истина. Тогава умират звездите, блестяли в две двойки очи.  Целият си една планина от напрегнато очакване на Болката. А не знаеш, че тя отдавна е дошла. И се е крила дълго в очите на другия. До момента, в който си тръгва. От теб. Той не знае за нейните намерения да смени обитанието. Когато се откъсва от ръцете ти и казва "сбогом", тя изскача от очите му. Не пипай с пръсти тези сълзи! Казах ти да не го правиш.

Сега тя остава при теб. Хареса й топлината на допира ти.

Такава е. Обича промените. А ти дори не подозираше колко е близо.