"Не можеш да строиш къща без гвоздеи и дървен материал. Ако не искаш къщата да бъде построена - скрий гвоздеите и дървения материал. Ако не искаш човек да се вълнува от политиката, не му разкривай двете страни на даден въпрос, за да не го тревожиш - разкрий му само едната. А най-добре не му казвай нищо. Нека изобщо забрави, че съществува нещо, което се нарича война. Ако правителството е некомпетентно, бюрократично или пък налага прекомерни данъци, това все пак е по-добре, отколкото да се тревожи народът. Спокойствие, Монтег. Предлагай на хората конкурси, които могат да спечелят, ако си спомнят думите на колкото се може повече популярни песни или имената на колкото се може повече столици или щати, или пък колко царевица е произвел щатът Айова миналата година.
Набий в главите им безобидни данни, натъпчи ги с толкова много "факти", че да се задушат от тях, като същевременно се смятат за "много умни" поради това, което знаят. Тогава те ще имат чувството, че мислят, че се движат, без същност да са се помръднали. И ще бъдат щастливи, защото фактите от този род не се променят. Не ги храни с такива неразбираеми неща като философия или социология, от които да започнат да правят обобщения. Това води до меланхолия. Всеки човек, който може да разглоби една телевизионна стена и след това отново да я сглоби - а сега повечето хора могат да го правят - е по-щастлив, отколкото онзи, който се опитва да открие измеренията на вселената и да я прецени, защото вселената не може да бъде измерена или преценена, без човек да се почувства нищожен и самотен.
Зная, опитвал съм го - по дяволите всичко! Затова дайте ни клубове, увеселения, акробати и фокусници, авантюристи, реактивни коли, мотоциклети-хеликоптери, порнография и наркотици, давайте ни все повече и повече от всичко, което има връзка с автоматичните рефлекси. И ако фабулата е лоша, ако във филма не се казва нищо, ако артистите са бездарни, инжектирай ме с оглушителна електронна музика. Тогава ще имам чувството, че реагирам на пиесата, а всъщност това ще бъде само реакция на органите на осезанието ми към вибрацията. Но аз пет пари не давам, искам само да се забавлявам."
Ray Bradbury, Fahrenheit 451, 1965
Тези редове са написани преди 55 години...Не е ли тъжно в колко предвидима посока вървим?
5 comments:
Факт! За съжаление. Но щом е предвидимо, сигурно това е закономерно. Много ми хареса, в резон е с моите мисли в момента. :)
Предвидимо не значи закономерно...уви...а дали е тъжно? Тъжното е, че въпреки развитието на технологиите, не сме се придвижили наникъде през последните 50 години.
Ники, моите уважения, но имам реплика, относно коментара ти, както и ти на моя. Смяташ, че предвидимо не значи закономерно. "Предвидимо", включва всички досегашни познати ни ситуации, базирани на опит или знания. "Закономерно", раздробено означава закони на света. Щом са закони, те са се наложили по силата на необходимостта. В тези граници се движи света, така е било и така ще е занапред. Технологиите тук нямат нищо общо. Става въпрос за политика, за лидерство, за зомбиране и подчинение (поне аз така го разбрах). Тези закони са валидни както глобално, така и локално в социума. Защо тогава да не е предвидимо? Содом и Гомор са били много назад във времето, но къде в днешния живот не се вместват? А политиката? А безбрачните съжителства, в онази "малка клетка на обществото"? Истината е, че живеем в един "Биг Брадър", където куклите са нужни на кукловодите, както и обратното. Весела история с очакван (дори се осмелявам да кажа "близък") край.
Lana, dо някъде предвидимо, но не и закономерно беше да се впуснем в един философски дебат тук.Малката ми закачка беше по-скоро една уморена въздишка. Не си падам по апокалиптичните умозаключения, както и по опитите да се унифицират нещата за да бъдат осмислени и обяснени.Радвам се че си побъбрихме...
може би най-добрата книга на бредбъри, както и личен фаворит :) Но не мисля, че е въпрос на предвидимост, а на простичката закономерност, на която винаги са подлежали масите, за да са по-лесни за контрол. От "хляб и зрелища" до "хапче сома си глътни, всяка грижа забрави" са повече от две хилядолетия, но само външните белези на нещата се променят
Post a Comment