Знаеш ли колко лесно е наистина вместо да изкривиш лице в обидена гримаса, да се усмихнеш?
Знаеш ли колко по-сладко е да се усмихнеш на някого, който е бил груб с теб?
Много по-приятно от това да му покажеш сложната композиция от пръсти с преобладаващ среден.
Жестоко е.
Зверски изпълващо.
Гъделичкащо радостно .
Усещането, че си повече Човек.
Удоволствието да си над дребнавостите.
Че даваш път на това, на което искаш да дадеш.
Че Ти можеш да отвориш ума си към нещо завинаги.
Че можеш да затвориш сърцето си за минусите завинаги.
Че можеш да видиш грешките си в другия край на макарона.
И да им се смееш. Усмивките са здраве. Грешките - ежедневие.
Не трябва да им позволяваш да заемат твърде много от мислите ти.
Знаеш ли как се нарича тази стълбичка, по която сега ще се кача нагоре?
Нарича се свобода. Свободата не да дадеш гръб на негативните неща и хора.
Свободата да живееш усмихнат въпреки тях. Заедно с тях. Да виждат твоето небе.
Но да са безсилни до гняв да сменят цвета му. Или да го надраскат с дъждовни облаци.
Да дишаш техния въздух. Но да си твърде силен, за да позволиш на заразата да те пропие.
Да се покачиш на върха на стълбичката, да докоснеш усещането да си недосегаем там, НАД.
Стъпалата са различни по дължина и височина. За да не ги научиш твърде бързо и да се затичаш нагоре. Защото падането е още по-скоростно.
Върви се бавно. Всяка стъпка е различна по размер. Големите крачки можеш да вземеш с подскок. Малките понякога са най-трудни. Не случайно са в началото на стълбата. Въпрос на избор е къде виждаш началото и къде края.
Върви се бавно. Всяка стъпка е различна по размер. Големите крачки можеш да вземеш с подскок. Малките понякога са най-трудни. Не случайно са в началото на стълбата. Въпрос на избор е къде виждаш началото и къде края.
Jim Warren, Stairway to Heaven
7 comments:
Не четох, но е много яко това с текста.
Не го и чети да си разваляш впечатлението ;) :Р
Аз пък четох ! :))
Радвам се, че вече си НАДе!
Добре дошла :D
И аз го прочетох, ама няма да ти правя психоанализа :)). Като музикална тема с непрекъснато засилващо се темпо е...прелест.
Много е хубаво. За подредбата на текста...евала. :)
Идеална е и картинката. Някой ден ще ми е интересно да видя какво ли има на върха. :)
"Знаеш ли колко по-сладко е да се усмихнеш на някого, който е бил груб с теб?"
Знам, знам - но не да се усмихвам благо, а да се хиля подигравателно. И пръстовата композиция не е за пренебрегване. :Р
Скоро гледах един филм, в който казваха: "Да простиш, значи да оставиш на гнева съвсеем малко място в сърцето си."
Post a Comment