Не знам дали трябва да живея всеки ден така, все едно съм напълно непозната на всички около себе си, така, сякаш не ме интересува каква оценка ще дадат на мислите и действията ми. Тогава съм щяла да бъда себе си, четох някъде. Не знам.
Не знам дали е правилно и да се събуждам и живея всеки ден с мисъл, за хората, които обичам и които ме нараняват (постоянно) съзнателно или без~. Не знам какво да мисля, дали трябва толкова много да мисля, понеже усещам, че скоро ще изпуши кутията, а смяната на маслото на автоматик е скъпо удоволствие.
Не знам вече нищо със сигурност. Аз ли съм крива нещо или светът върви в противоположна на моята посока. Но знам, че изхвърлих от употреба израза "сигурна съм". На път съм (все още) да метна в контейнера и "вярвам ти", което вече е страшно. И това ще е total loss, понеже дори да я изрови някой от там, тя не става за втора употреба.
Не знам как да се чувствам важна за себе си. Очевидно. Страдам от някакво заболяване, което е изкривило ДНКато ми до такава степен, че вместо да притежавам обичайния инстинкт за самосъхранение, аз се излагам на всички възможни рискове. Да ме боли. Като поставям пред себе си някакви идеали. Мъртво родени не, но задушени от Съвремието.
Не умея да се освободя от мислите за утре, но не онези, за хубавите, предстоящи неща, а от онези, безпокойните.
Мамка му, не знам какво правя, но знам, че скоро ще ми писне и ще изкривя траекторията на 180 градуса и ще преживея този момент, в който макар и за кратко - ще съм непозната за всички около себе си. След това...Ще се запозная само с онези, които наистина искам в живота си.
И това ще е моят Голям Взрив.
2 comments:
Ако можех да ти помогна да не мислиш толкова много, бих дала цялата си положителна енергия. Знам какво е да се чувстваш всяка нощ така, сякаш мислите те разплитат нишка по нишка... На сутринта си скелет на лист, останал по оголени жилки.
"Важна за себе си"... много точно! В кое си най-добра, какво ти носи най-голямо удовлетворение, къде е силата ти, кои са твоите води? Гмурни се там и създавай. Това ще ти върне забравеното "сигурна съм".
И няма смисъл да се опитваш да си същата, онази "познатата" за всички около теб. Няма да ги заболи чак толкова, а истинските сред тях ще те познаят. Още повече, че и след Големия Взрив, ще си същият чист цвят, Биа, само че свободен, без заплетената, отровна паяжина...
Хубави думи, Гери, благодаря ти :)
Сигурно трябва нещо да се случи, за да изляза от това състояние, твърде дълго взе да става.
Ако Големият взрив не се случи, сигурно аз просто ще се пръсна на парчета и ще полепна тук-там напосоки :)
Post a Comment