Tell them it’s me who made you sad.
Tell them the fairytale gone bad.
Светът е пълен със самотници. Вече знам защо.
Днес не мога да пиша. И сигурно скоро няма да мога. Или по-скоро не искам, защото ще е неприятно за четене.
Истината, гадната истина е, че най-лесно е да опустошиш всичко, което ти е давало крила през целия ти живот, да смениш посоката, да затвориш очи за миг в очакване на красотата на Новото начало и когато след миг пак ги отвориш...вече си сам. Защото повечето хора са ужасни страхливци. И превръщат любовта в цинична игра на кой е по-по-най. Аз не участвам. Не съм "по", не съм "най". Аз съм аз. И търся другия. Но той все още е в търсене на себе си. И виждам, че се е залутал сериозно и едва ли скоро ще намери път към себе си. Никакъв шанс да намери път към мен. Може би няма такъв в лабиринта.
Как да обичаш тогава? Кого? Една празна сянка, която все още се гърчи в опити се да се научи да работи с компаса на връзките.
Не ставам за учител. За нещо, което се учи със сърцето.
На някого, който се страхува.
На някого, който не знае какво иска.
На някого, който разрушава чуждите пътеки в търсенето си.
На някого, който отминава разрухата безучастно.
Защото така е най-лесно.
На някого, който бърза да се скрие в утешението на "и другите мислят като мен".
Но другите никога няма да живеят с твоята самота.
Тя обича да се спотайва зад вратите на такива като теб.
Маскирана като мечтана свобода.
И в точното време, когато вече е много късно...
Тя се показва пред теб и те разплаква с откровеността си.
Но вече сте двойка. И не гаджета, защото звучи като неангажираща връзка за секс и споделяне на пиянските вечери.
А свещен съюз до края на дните ти.
Можете да целунете булката.
17 comments:
вие жените много обичате да драматизирате. то са страхливци, то са хора неспособни да обичат...все едно нашата мисия на този свят е да ви правим щастливи...не ви ли минава през ума, че един мъж също има право да си търси щастието? Не знам тук за какъв случай става дума, но ми се струва, че много жени не им минава през ума, че ако една жена натоварва мъжа си, не го прави щастлив и изобщо не му пасва истински не е егоизъм,а нормално човешко право да не се самоизмъчваш и просто да си потърсиш щастието другаде?
Един приятел ходеше с невъзможно момиче: то не бяха скандали, мрънкане, претенции...Стигна се дотам как тя му разправяше, че е неспособен да обича и никога няма да си намери щастието с "изкривените му ценности" и "преекспонирана фалшива свобода"(ку-кууу, ку-кууу). Естествено, че я разкара, да не е луд да си причинява всичко това. Сега има двегодишно хлапе от една прекрасна мацка: стъпила здраво на земята, самостоятелна, освободена, жена-мечта. Пасват си като peanutbutter и jelly и той целия сияе...Простичкият извод е, че има ужасно много прекрасни хора, които могат да ни направят щастливи, за да се изтезаваме с връзки, в които не намираме това, което търсим. Подходът трябvа да е бъде НЕ "за да не съм самотен", а "за да бъда щастлив".
Много ми е интересно как най-компетентните мнения идват от блогъри с (естествено) недостъпен профил :)
Иначе, точно заради това хората си казват "Сбогом" и всеки нанякъде.
В някои връзки най-красивият момент е раздялата. Не съм казала нищо по-различно. Аз и ти сме различни. Значи просто нямаме обща пътека.
аз нямам блог и е нормално да нямам профил :) просто влязох в коментарната секция през гугъл мейл акаунта си. ако намекът е за търсена анонимност- страхил димитров, приятно ми е.
Просто държах да кажа, че хората не са "страхливци" и не се крият в и "другите мислят като мен": трябва да уважаваме мнението на другите и да не ги изкарваме най-черни от черните, за да се утешим, че не са прави
Aми направи блог, имаш материал за споделяне :)
Аз не рисувам никого черен, розов или зелен. Това са просто мои размисли, вписани под влиянието на различни емоции. Съществуването на страхливци обаче моля те, не отричай :)
За съжаление вече няма булки .
Няма дори и брак.
Като стана дума...И нека кажем защо? Защото и това е една ценност, която е абсолютно обезценена. Било отживелица. Хората просто си живеят под 1 покрив ей така, наричат се гаджета и не им хрумва, че има и нещо по-различно, по-друг етап. Някои дори деца създават и пак не им хрумва.
Няма да ставам сексистка, но обикновено мъжете са тези, които не се престрашават на някои стъпки. А повечето жени, понеже са романтични глупави патки, мечтаят за тия неща. Доста мои познати, хубави двойки, се разминаха по този критерий и всеки - по живо по здраво :)
"На някого, когото не знае какво иска"
Това ми беше достатъчно, за да въздишшна тежко и възкликна тихо:- а колко е изморително да чакаш някого да разбере какво на майната си иска..
Bia, много добре разбирам за какво става въпрос.И подкрепям!
Страхил, тук не става въпрос за лигли, а за " ама аз ли съм или не съм", или" ооо, ами сега какво да правя- да бъда или да не бъда". Всъщност наистина май става дума за лиготии, ама са насочени към онези, които по принцип би трябвало да са "стъпили здраво на земята". Щото, такова..нали така е заложено в природата им...уж..
пс- Valko, има булки бе, бракове няма.:):))
Уж, уж...били по-силните.
Ирония, много е тежко, знам. Хубавото е, че понякога чудото се случва. Макар и късно. Аз самата съм била в ситуация да не знам какво искам. Сега знам. Но го нямам :)
А при мен интересното беше,че не исках да знам, ама ме убедиха. После като се съгласих, то па стана ега ти "влизането в собвствен свят", позите лотос и мантрите, като през цялото време , мога да гарантирам,че аз така бях стъпила не на земята, ами не знам на какво, ама... Както и да е. Не искам да разводням хубавия ти блог с моите си недосмислици:) И си "сложи" кавички където искаш в коментара ми:))))
Усмихна ме по много хубаво- странен начин днес:)Благодаря:)
Забравих, извини. Да допълня де;)
Ако е на такава цена и писане на подобни постове, водещи те до подобни мисли, май по-добре да го нямаш това, което искаш:):)
Хахахаха радвам се, че поне някого съм усмихнала :)))
"Хубавият" ми блог е абсолютна помия. Няма какво да му се разводни!
Ееее, ако нямам това, което искам...тогава по-добре да нямам нищичко :)
Не обичам средните положения.
Позволи ми да ти забраня това:-".. ако нямам това, което искам...тогава по-добре да нямам нищичко :).."
Винаги може да имаш, каквото си поискаш:)( тук си ме представи като малък Буда даващ наставления)):)
О, да, и също- блогът ти не е "абсолютна помия" Ние, идиотоите понякога правим разлика между помия и ...там квото и да е.:))
Хахаха позволявам :)))
Може и да си права, имам още много да уча за имането и (надявам се) по малко за нямането.
Самотници-мамотници...
Той обича и нея, и теб, и Онази с Големите Бомби от Постера; обича луканка, кучето си и Дейвид Бекъм; обича петък вечер пред телевизора в хола, класически джаз в сряда и свирка в тоалетната на офиса; обича зелено, зодия Рак и цигара зад ухото, мирис на прясна боя, сън до 12 през уикенда, баскетбол с приятели, нов Мерцедес, пура във вътрешния джоб, сметка на Кайманите...
Мъж- типичен - обича...и още.
И да, в горното "обича" е свободно заменяемо с "иска".
За жалост, "не знае какво иска" е равно на "не иска теб".
Оплези му се! "Автобусът", който иска теб е точно зад ъгъла :)!
Хахахах портрет от натура :) Много добър! Точна ръка, браво.
Не знае какво иска означава, че иска И мен, някъде сред вещите си. Да седя тихо и кротко и да чакам да му скимне да протегне ръка към прашясалата ми от чакане същност ;)
Проблемът ми с брака започва, когато отидохме да гледаме филм, имаше тази хубава дама, която привлече вниманието на любовника ми и любовникът ми вече не даваше време, но с намесата на д-р Езиза всичко се върна към първоначалния си път. Неговите данни за връзка са ezizaoguntemple @gmail. com или неговият Whatsapp на +2348058228350
Post a Comment