Шумната вечер се сниши над мен и ми подаде в протегната си ръка само тишина. Трошица от голямото Нищо, витаещо в пространството над града.
Мислите ми се впиха в нея като жадни устни в струя изворна вода. Ненатрапчивото ти присъствие й придаде тръпчива нотка. С вкус на зряла дюля. И със същия топъл цвят. Тънката струя дим на цигарата ми рисува самотни пейзажи. Чашата вино шепти с мекия си аромат и инжектира плътен блясък на усещанията ми. За вечер. За мисъл. Самотна мисъл. Летяща мисъл. Стрела в сърцето на теориите ми за единството. Кървяща следа. Не, това е просто ароматното свежо тяло на виното по ръката ми. Самотна капка. И още една. Те не знаят колко ще са сами преди да се отделят полека една по една и се застичат тихо в различни посоки. И никога вече няма да са едно. А дали са били някога...
Саксофон. Идилия, на фона на която ти се крещи така силно, че да раздереш дробовете си на две и да ги окачиш на кука пред входната си врата. Да знае болката, че от тук няма вече какво да вземе.
Саксофон. Идилия, на фона на която ти се крещи така силно, че да раздереш дробовете си на две и да ги окачиш на кука пред входната си врата. Да знае болката, че от тук няма вече какво да вземе.
Режещо стъкло. Докосва кожата ми. Живо. Истинско. Пулсира в очакване да се слее с плътта и да я лиши от нейния пулс. Има нещо опияняващо в това да му позволиш да се докосне до живеца ти и след това да го отпратиш с усмихнато кимване.
Не още. Имам толкова много щастие да вдишам с пълни гърди. Някоя тиха вечер ще протегне ръка и на равната й тъмна длан ще има нещо красиво за мен. Знам го.
2 comments:
Самотната капка от Свищовска горчивка ли беше :))
Че беше горчивка - беше. Ама от кой край ми е трудно да кажа :)
Post a Comment