Friday

Red thoughts, wine thoughts, bloody thoughts


Шумната вечер се сниши над мен и ми подаде в протегната си ръка само тишина. Трошица от голямото Нищо, витаещо в пространството над града.
Мислите ми се впиха в нея като жадни устни в струя изворна вода. Ненатрапчивото ти присъствие й придаде тръпчива нотка. С вкус на зряла дюля. И със същия топъл цвят. Тънката струя дим на цигарата ми рисува самотни пейзажи. Чашата вино шепти с мекия си аромат и инжектира плътен блясък на усещанията ми. За вечер. За мисъл. Самотна мисъл. Летяща мисъл. Стрела в сърцето на теориите ми за единството. Кървяща следа. Не, това е просто ароматното свежо тяло на виното по ръката ми. Самотна капка. И още една. Те не знаят колко ще са сами преди да се отделят полека една по една и се застичат тихо в различни посоки. И никога вече няма да са едно. А дали са били някога...
Саксофон. Идилия, на фона на която ти се крещи така силно, че да раздереш дробовете си на две и да ги окачиш на кука пред входната си врата. Да знае болката, че от тук няма вече какво да вземе.
Режещо стъкло. Докосва кожата ми. Живо. Истинско. Пулсира в очакване да се слее с плътта и да я лиши от нейния пулс. Има нещо опияняващо в това да му позволиш да се докосне до живеца ти и след това да го отпратиш с усмихнато кимване.
Не още. Имам толкова много щастие да вдишам с пълни гърди. Някоя тиха вечер ще протегне ръка и на равната й тъмна длан ще има нещо красиво за мен. Знам го.

2 comments:

Valkocompany said...

Самотната капка от Свищовска горчивка ли беше :))

Bia said...

Че беше горчивка - беше. Ама от кой край ми е трудно да кажа :)