Какво ще бъде днес?
Попита симпатичното момиче с униформа и престилчица и се усмихна. Подаде менюто. Точно по етикет.
Обичайното?
Извиси отново тъничкото си гласче тя.
Погледна я замислено и далечно, отвори менюто и със също толкова невиждащ поглед, плъзнат по страниците му, се изправи и каза, че е избрал вече.
Слушам!
Изчурулика момичето, прибра един кичур зад ухото си и се приготви да записва.
Слънце вече си имам. Моля към него канапе от синьо небе и пухкави облаци, поръсени със зелени треви и черешови цветчета. Без влажни мъгли, стомахът ми не ги понася. Освен това бих искал коктейл от пчелно жужене, врабчета и щъркелово тракане. За основно искам топла ръка с гарнитура от усмивки в парка. Към салатата от малки щастливи моменти бих искал да добавите свежа подправка от утринни прегръдки. Десертът - детски смях и захарен памук по пръстите.
О, да. Щях да забравя. Ако може, всичкото опаковано за вкъщи.
Дълго се смяха над тази поръчка в кухнята...
Photos: Jeffrey Eric Francis Friedl
Rhonda Weldon
7 comments:
:)) Вкусно!
Подла изкусителка си ти! Не можах да се удържа, да не си близна пръста, въпреки че прекрасно знаех - няма да намеря захарен памук :(. И сега съм Толкова Разочарована, наистина, че пак прихнах да се смея :)!
Важното е, че си опитала все пак :)
Ако може по-голям пакет нищо че го виждам със затворени очи. А и панделка :)
Искам от същото, много моля.
Хахах освен да потърсим онова магазинче, по чиито полици, спретнато подредена, се продава Надежда :)
Продавачка си на красиви илюзии...
Хубаво е!
Аз - продавачка?
Мислех, ч просто ги споделям ;)
Благодаря, Ники!
Post a Comment