Днес заставам пред теб. Гола. Отдавна го очакваше, нали?
Наметнала съм само мрежеста рокля от невинност, с втъкани нишки от съблазън и тънки презрамки от циничност. Не стой така. Я по-добре стани и се обличай. Бягай.
Виждам в очите ти как с всяка секунда тук, с мен, ти затъваш все по-дълбоко в бездната. Бездна, от която можеш да излезеш само по въже, оплетено от нишките на моята разплетена одежда.
3 comments:
Срам,порочност,наслада...
Този рай води в ада...
Този Рай води в Рая, че от такъв грях сме заченати. Наслаждавай се!
Post a Comment