Ако след толкова много години
Ме видиш някъде отдалеч
Щастлива и искряща от задоволство
Почти съм сигурна,
Че още толкова ще ме намразиш
Но ако ме видиш с угаснал поглед
Тъжно красива
Запусната като стара църква
Като онзи конвент, над чиито останки синее само небето
Тогава ще изпиташ ли вътрешно задоволство
Или ще изпиташ желание да хванеш брадичката ми в ръце
Да повдигнеш лицето с угасналия поглед
Да кажеш нещо, да бъдеш Спасител
От това ти решение ще ти стане мигновено ясно
Дали изобщо някога си успял да ме намразиш
Точка
No comments:
Post a Comment