Април мирише все още на зима, на доста сол по лицето и нови трудности, но все пак го предпочитам пред май, който мирише на пътувания, безвъзвратно загубени любови и синьо небе, под което нищо вече не е същото. Май отдавна е смътна болка в стари, но неизлечими рани, които напомнят за себе си като ревматизъм преди дъжд.
Надявам се новите глави от романа на живота ми да успеят да заменят с нещо този аромат на добре заровени под новите чувства загуби.
No comments:
Post a Comment