Докато слънцето грееше в очите ми и ръката ми спокойно почиваше до твоята върху скоростния лост, по радиото зазвуча
"Ние сме сега нашите мечти някога преди"
и за пръв път осъзнах смисъла на този стих.
Ние сме сега. Нашите мечти. Някога преди.
Ние сме.
Ние.
No comments:
Post a Comment