обичане vs вярност

Празно е тук, защото съм пълна в живота си. Сигурно вече го знаете, но когато ръцете ти са заети да обичат, да помагат и да творят, нямаш време за постове. А и нямаш потребност.

Порастваш май, когато се научиш да се наслаждаваш на момента без да искаш задължително да кажеш за него на другите. Достатъчно ти е един човек да го знае. Онзи, с когото го споделяш. И толкова.

Временните раздели по работа са полезено нещо, защото липсваш ми и нямам търпение да те прегърна, се връщат - не - всъщност за пръв път - идват в живота на двама ни, свикнали да сме на един инат разстояние само.

И милата дума, и обаждането съвсем без повод, и липсата на обаждане поради уважаването на факта, че другия е зает - е нечовешко порастване, за което се самопогалвам по косата и ТИ благодаря, че ми помагаш да се науча да бъда обичана най-накрая. 

Прочетох нещо много важно. 

"Верността ти е нужна за онова, което не обичаш достатъчно. Ако обичаш достатъчно, не става дума за вярност."

И си дадох сметка, че обещанието на двама да се обичат и обричането във вярност е  тавтология. Или застраховка за времето, когато любовта си отиде.
И само мога да се надявам, че с теб бихме се обичали без да отваряме никога дума за вярност.