Във възходите ми липсваш

Това можехме да сме аз и ти, но ти си луд, а аз не съществувам.

Колкото и клиширано да звучи, страшно ми е, че ми липсваш във възходите. Защото всички сме свикнали да липсваме стари неща, когато нещо не върви. От миналото e останало да се помни само хубавото, което изглежда като спасителна сламка в настоящето.

Страшното е, че когато ми се случват хубавите неща, липсва ми да мога първо на теб да ги кажа. Липсва ми да мога да правя всичките си нови лудости с теб. Липсва ми да ти разказвам през заекване и с развълнувано "р", заради което да ми се смееш.

Липсваш ми, когато постигам нещата, за които ти си ме насърчил да мечтая и за които никога не ти повярвах, че мога да постигна.
Иска ми се да беше тук да ми кажеш "Аз казах ли ти!", макар че знам, че щеше да ме подразниш адски.