Юни

снимка: Pinterest

 През дъждовете мирише на липи.

Липите ми напомнят за теб, или по-скоро за липсата ти.

Една-две постигнати цели, мисля си за синьо, мечтая за по-хубавите летни дни, в които залезите ще звънят в стъклени коктейлни чаши. Пръстите ми копнеят свободата да изследват клавишите на душата ти. Иначе тихо чакам. Научих се отдавна да не запълвам празнините на всяка цена и че всяко неправилно парченце от пъзела ми го разлетява на парчета и започвам реденето от нула.

Липите са упойващи. Като юни. 

Животът на 31 е като юни след средата. Красив, ароматен, нямаш търпение да правиш необмислени неща, защото вече знаеш, че можеш да изстискаш щастие от всяка своя сгъвка, когато си на правилния път. Защото можеш. Защото така!