П<р>олетно

Животът пак е безсрамно напъпил, тревите и дърветата, и цветята, и пчелите, и птиците, които не спират да чуруликат в малките часове на нощта. Отвсякъде прелива зелено, слънцето вече пари, биратa се стопля твърде бързо, а обядът на открито не е мираж и чопагощите под роклята дразнят.

Дразни и затвореното пространство от 9 до 6, когато душата ми е заключена между срещи и срокове, а знам, че искам да живея свободно и просто, повече обич към живота, по-малко корпоративно безумие. Вятър в косите, вместо шума на климатика - морски прибой, и вместо асансьор - планински хълмове.

Замислих се за парите, защото често хората около мен говорят за тях като за манна небесна. И ми става тъжно, защото човек все мисли, че не се живее с малко пари, но малкото мечти не са докарали  никого до нещастие. Истинските мечти, не тези, материалните. Защото искането не е мечтаене. Когато достигнеш тази граница, след която не трепериш за изкарването на месеца до заплата, разбираш, че животът става по-спокоен с  някоя и друга паричка отгоре, но това никак не е всичко. Чудя се дали да завиждам на хората без истински луди мечти, на хората, които са здраво стъпили на земята, в чиито глави няма бръмбари и нямат идея как се отглеждат пеперуди в стомаха.

А животът е напъпил отново, още една пролет, още една година, още хора, които идват и си отиват, само аз оставам сякаш същата, но малко по-пораснала, по-зряла и нито грам по-малко вярваща в бъдещето. Дните стават по-дълги, нощите - недоспани, уикендите - планирани, а усмивките - по-широки. И само дано - по-споделени.

Защото пролетта е време за обичане, не време за тъгуване. Усмихвам се малко накриво и продължавам напред. Искам да тичам под проливния дъжд, още много ще падам с колелото, ще има много нощи под окрито небе, много звезди ще паднат незабелязани. Сърцето ми е широко отворено и нетърпеливо и не разбирам как има хора, слепи за малките лудости, които те правят жив. Отказала съм се да бъда учител. Ще бъда от тези, непослушните, които бягат  от час, скатават се от глупавото училище на живота, в което те учат, че всичко е цинизъм, материалност и надлъгване. Защото не е. Животът е повече. Животът е за смелите и за лудите. А щастието те застига, само ако си готов да го понесеш. И да го загубиш.