Self-i.e. Обичам се

Иска ми се да можех да пиша за нещо голямо, за нещо невероятно, а пиша само за себе си.

Не знам как другите успяват да го правят или просто те са всичките свои герои. Възхищавам им се. 

Аз само мечтая неуморно и все в по-голям мащаб. Не знам дали е вярно, че човек е толкова голям, колкото са  големи мечтите му, но аз всеки ден се убеждавам, че колкото повече постигам, толкова по-смели стават моите. 

Времето продължава да не ми стига, но все повече успявам да съм себе си чрез нещата, които обичам. Обичам новото, постоянно искам ново начало,  нови неща, които никога не съм правила. Впускам се сякаш за пръв път в живота си, знам, че най-сетне намирам време, смелост и пари за неща, които другите винаги са имали. Може би затова скачам с детски ентусиазъм в обикновени на вид начинания. Като това да карам сноуборд. Да започна на шофирам. Да рискувам всичко, защото вярвам в силите си и знам, че те ме правят свободна.

Понякога вечер трудно заспивам от умора. Но съм щастлива. Често мисля за близките си. Искам да мога да споделя шастието си с тях, но знам, че не разбират. Искам да ги направя щастливи по техния начин. Може би с годините страхът, че времето се изплъзва, става по-силен. Не времето като цяло, а времето с тези хора. 

Малко по малко откривам себе си. Обичам се. Но повече искам да обичам друг човек. Защото вече мога. 

Искам да пътувам. Не мога да спра на едно място. Искам много неща да се случат. Пощръкляла съм.

Искам да уча всеки ден. И го правя.

Жадна съм за емоции, но и за тихо време със себе си.

Освободих се от погрешната страст без да мразя. Простих по правилния начин - с чисто сърце, но без да забравям защо няма смисъл да те обичам. Бях прощавала, смятайки, че лошият човек може да се промени с обич.

Раста като гъбка. Поливам се самичка. Падам, ставам, отупвам се - и пак. В живота съм като на пистата. Слушам интруктора с отворена уста, падам малко пъти, но  страшно, масажирам синките и щастлива до побъркване отново се засилвам, дори когато няма ръка, която да ме води.

Така съм във всичко и не знам - или ще се науча да управлявам дъската, или ще... Второ или всъщност не намирам. 

Такава съм. Не мога да разбера тази неспособност да се отказвам - дали е благословия или проклятие.

Но съм щастлива.