Thursday


Разчиствам си пощата. След осем години и половина,  архиви.
Грижливо подредени в папки по години и теми.
Само една безименна.
Отварям я с болка.
Писмата до теб и от теб. Снимки. Малки закачки, усмивки.
Няколко гневни накрая.
Обвинения. Разменени реплики в болд. И с главни букви
Покрещяли сме си. Задраскали сме се.
После фениксът възкръсна.
Още писма. По-улегнали, по-дълбоки.
С любов дори в безпунктуационните, бързи отговори между задачите.
И още едно сбогуване.
Много боли тая безименна папка. Боли и ctrl+A и Del боли.
Някога ще спре ли?








2 comments:

Аделина Генова said...

Добре, де, ако толкова трябва - ще ти разбия сърцето, че да страдаш така по мен!

Bia said...

Само опитай :)