Wednesday

Липсвам ли те, момент ли е или е вече състояние това, че от месеци се държа на разстояние? Тази празнина, която имам отвътре, оформям си я с пръсти, наричам я с имена: "неприятности в работата", разни ежедневни крамоли, "лошо време", липса на адреналинени преживявания и прочие. Мачкам я, после я изглаждам тази празнина, надиплям я, замятам краищата й на шал около рамото си, свивам я на топка, пъхам я в чантата. Мачкам я яростно на центрофуга и 40 градуса. Изваждам я и я отупвам, само за да видя как тя отново придобива своята си форма, над която нямам власт. Своята си форма, която е твоята. Липсвам те. Но всеки следващ път, когато се намерим, успяваме да се загубим все по-трайно.

No comments: