“She quietly expected great things to happen to her, and no doubt that’s one of the reasons why they did.”

--Zelda Fiztgerald

 

Явно всичко е така подчинено на консуматорското ни мислене, че дори чувствата се третират  като стока и за тях се иска време за тестване и по възможност - срок за предявяване на рекламации. Дали си трува да си отвориш сърцето и да си позволиш да изпитваш нещо, което така или иначе вече чука на лявата ти клапа... Идеята те привлича, страх те е, имаш купища въпроси и не на последно място - ама ще се получи ли... сексът? Добрият секс като гаранционна карта за дългосрочното и щастливо ползване на любовта. Ама разбира се.

+ Застраховка, само срещу малка приятно разсрочена сума, завършваща по търговски находчиво на ,99.

И ако чувството чука на вратата ви, то вие искате също да чукате, за да сте сигурни, че е то и че е истинско. Логично. Хазартният дух завършва някъде до bet365

Е, понякога хората просто ги е страх.

Жените - от еднократната употреба, мъжете - всъщност, мъжете не знам от какво се страхуват, нали винаги могат да го раздадат мъжкари и никога повече да не си вдигнат телефона. Ако изобщо са го разменили. Понеже светът върви към модерната тенденция ако ни хареса креватната гимнастика, може и да се запознаем. А мен, мен ме е страх от пре-консумирането на моментите преди да им е дошло времето. Което убива магията.
 

Толкова ли е важно да си направите тестове за съвместимост преди да си позволите да се влюбите, да минимизирате риска от разбиване на сърцето, което дори не знаете как се използва освен по предназначение  да изпомпва удавени в плазма кръвни клетки? И къде е старомодното вълнение от личността на другия, отвъд физическите и материалните му дадености. Разбирам, че е лесно да се влюбиш в някого, който няма проблеми и е съвършен (и несъществуващ), лесно се обича удобното. Не че да обичаш някой с налудничави наклонности и без грам мисъл за бъдещето е голямо постижение. Жените сме специалистки в това да си умираме по някой, който не ни обещава нищо.

Просто се питам. И мисля, че ще продължа по моя си начин, защото да вярваш в изключителните неща е първата стъпка към случването им.