преди спортувах за отдушник, сега спортувам за себе си и моя задник,

анатомичния, да не помислите, че за  мъж бих се трепала

чувствам се жива, чувствам се жена, и пораснала се чувствам, в хубавия смисъл

роклите надделяват в гардероба ми и запазването на мълчание, когато съм гневна     

дори когато ми се иска да се излея като потоп, да опожаря Содом и после да превърна виновниците в солени стълбове. мълча си

"я слышу, слышу"

най-забавно е, когато другите жени търсят зад всичко положително някой специален мъж

дори да го има, хайде дано, а! - и внимавайте какво си пожелавате

но, уважаеми дами, бъдете най-доброто заради себе си

стига сте се мъчили да бъдете най-доброто нещо за някого, защото така сте нечии, защото така сте "нещо".

нещо като нищо.

и какво ако сте ничии, вдън земя ли ще пропаднете или посоката на живота ви ще последва в гравитацията на задника ви - анатомичния

какво пък, някои на свободното падане му викат летене и донякъде са прави

сложете си червилото за с****и и не мислете, че са нещо повече онези мъже,

които след като са подсвирнали на задника ви, ще се обърнат да видят "става" ли и прилежащият му фейс.

cheerz.