Караш ме да се усмихвам, както някога. Познавам те от тогава и не те познавам сега. Но се доверявам, докато ясно осъзнавам, че е боляло и може пак да боли - и сигурно повече. Чудя се защо го правиш, какво точно правиш и какво целиш. Но послушно мълча и не задавам въпроси. Радвам се на възторзите ти. Това, казват, било да обичаш.

Плаша се и се усмихвам едновременно. Дано не те намразя пак, както явно все още те обичам.