Thursday

 
 
на покрива седим и пием бира, после аз казвам не абракадабра, а ракия и ти приемаш да си моят другар в лудориите. две ракии по късно и големи резени домати с песто и сирене, се смеем високо, а гледката е вдъхновяваща. покривите на сградите под нас са като нарисувани от последните слънчеви лъчи, червеното блести под залеза, а малко по-късно - под вечерните светкавици. питаме се защо хората се страхуват от бурята, няма нищо по-хубаво и уютно от бурите, споделените бури, на някой покрив. пушим цигари. the cigarette duet отзвучава далечно и натискам skip. стига вече съм въртяла една и съща плейлиста.  небето се мръщи, гърми и се лее, а ние се усмихваме и се радваме на пороя. другар в приключенията, а не измислен soulmate му трябва на човек. и не просто някой, с когото да мачка чаршафите. сезам, отвори се. една малка стъпка извежда от твърде дълго продължилата меланхолия. олеква ми някак. пия си питието и се смея. котешко ми е. дишам обруления от дъжда въздух високо над прашните улици и сърчицето тупти, тупти и ме изненадва. иска му се още да вали, да вървим по мокрите павета, ще си събуя обувките. скъп им е велурът, а краката ми мечтаят безгрижност. нямам чадър, нямам яке, боса съм. пламъчето от запалката ти се намърда някъде в очите ми. пушенето ми е сладко, улиците са пусти и чисти, липите вече цъфтят и нощите са вече летни. засега толкова. и да, нарочно липсват главни букви. и не ща да се препъвам в удивителни.
 
 
 
 

No comments: