Friday


За поредна година шибаните кестени почти са цъфнали и за пореден път аз просто ще си го напиша в блога. Защото по това време на годината като опитам да разкажа на някого за кестените, или ме гледа като полезно изкопаемо, или ме е пратил да го духам - дейба и козата селска. Тя от какво друго да се вълнува освен от кестени и върби?
 А така ми се ще на някого да кажа "Обичам когато са цъфнали тъпите кестени" и без да му обяснявам каква е разликата между белите и розовите и на коя улица точно, а просто да му покажа как слънцето се муши сънено между листата им сутрин и той да ме разбере от раз. Ама истински, а не само да ми кима съгласително, само защото се надява да ме опъне в близка перспектива.
Майната му.
Почти съм като онази, която казала на свой познат "Чувствам се ужасно дебела и самотна" и той й казал "Не е вярно, покажи ми къде точно си дебела" и тя - супер pissed off от цялата работа - му отогворила "Сега да не поискаш да ти покажа и къде точно съм самотна?!".
Така. Почти са цъфнали. Шибаните кестени.
 Отново.




3 comments:

1 said...

хаха, супер са кестените, липсват ми като живеех в гео милев и вечер мого силно се усещаше миризмата им. сега няма кестени около мен

Bia said...

ще ти покажа моите. цъфнаха, шибаните. вече

1 said...

къде са въпросните :)