Порязвам се по ръба на зениците му, друг път се плъзвам по сламеното на миглите, а понякога съвсем се изгубвам в онова, което прозира зад тихата усмивка, скрита в ъгълчето на устните.

Изведнъж разбрах. Прочетох един текст и сякаш за пръв път отворих очи.

Лисица ли бях или роза, не знам. Сама си избрах да счупя похлупака, под който искаше да ме опази за себе си.

Змия ли съм или пясъчна буря, не знам. Вече съм може би никоя.

Но изведнъж изкласилите му кичури го издадоха, далеч след края на лятото и много след като розата му - откъсната - красеше ревера на друг.

Той и сега понякога протяга мечтателно ръка да я помилва и не се отрича от нея.

Малкият усмихващ се принц. Оставил своята малка планета, за да замине сам сред ледовете.

Надявам се знае колко го обичам.