Имам нужда от спокойствие, да спра да пуша и да се смея повече. Нямам нужда да се чувствам слаба заради някого, който трябва да ме прави силна по принцип. Иначе нещо куца.

 „Изглеждате добър човек“ от непозната, както и „Нещо пречи на аурата ти да излезе наяве“ са странни реплики, на които не обръщам внимание, защото не вярвам в бабини деветини. Но в последствие се замислям и разбирам, че съм отново на място, където вече съм била преди време и че трябва да се освободя, защото отново вместо да опра гръб в нещо сигурно, аз просто стоя на ръба на скалата и ръката, която би трябвало да ме задържи, стои отпусната твърде безучастно и  далеч от мен и твърде незаинтересовано ще махне оетгчено, ако просто падна.

 „Нали ти казах“ и „Знаех, че така ще се случи“ не са признак на голямо житейско проникновение, а доказателство за  това, че не правиш нищо да промениш хода на дните, защото смяташ, че си твърде изряден, за да се налага да промениш нещо у себе си. А както знаем, не може да ти се случи нещо необичайно, ако поне веднъж не направиш нещо, което никога преди не си правил. И ако често ти се случват едни и същи преживявания с различни хора, може би трябва да помислиш над това, че  ти не просто попадаш постоянно на  некачествени персони, а че общото между тези хора си само и единствено ти. И нежеланието да положиш истинския изпит по житейски уроци.