Monday

30.07

В момента съм като бомба със закъснител. Броячът тиктака безмилостно.
Спри да ми палиш фитила в 2 сутринта с разговори от онези. Онези бих сложила по принцип в italic, но съм твърде уморена дори за това.
Ако имаше шалтер, с който просто да изключа от живота за малко и да намеря баланса, който изгубих, точно когато разбрах колко ми е важен, за да бъда щастлива.
Когато веднъж си бил истински щастлив, а после все се чувстваш в състояние loading  и процентите все не стигат 100 заради омразния buffering, ти се иска да прегризеш всички кабели и да избягаш. След като обаче се самонараниш до полусмърт от търкане на китки в жилите им.
Понякога всичко започва цели четири часа преди полунощ и завършва не със затръшната врата, а с оставени на масата ключове.

2 comments:

morrt said...

Пробвай с това. Може би ще трябва да издържиш до 1:20, но...
Ако не помогне, обади ми се...
:)

Nadinka said...

Боже мой, morrt