Monday

La vita è?


Тъкмо, когато мислех, че може би нещата се подреждат, той просто замахна с пръст и разруши всичко. Както само той може. И после някак само на него мога не просто да прощавам, а да забравям на мига и се разтварям като еретична книга при последният си полет към кладата.
Точно когато си казах ей това беше, всичко свърши и вече пресмятах колко по-добре, че е станало така и докато не съм отишла твърде далеч, той прави планове за нас и ме кара да избирам варианти на пътувания. Толкова съм прагматична и трезва, че се замислям защо съм му аз за приключенията след като може да бъде навсякъде. После се чудя защо в моментите заедно се държи като глезено паленце и с очите си търси прегръдки. А когато е далеч, има думи и клавиши да ме укорява и да ме докарва до бяс.

Пак някакви женски брътвежи. Наясно съм.
Имам ужасно много работа, но се вълнувам и чета ревюта на филми, после пиша този пост.

Животът просто е прекрасен, когато се случва нещо необичайно, но с обичане.

Наричам сутринта понеделника си just another day и той просто ми се изсмива в лицето още по обяд.
Изпускам два автобуса, но от инат не се качвам на тролей. Защото по принцип се возя само в метрото.
Нямам достатъчно пари, но отказвам категорично настоятелните оферти от обслужващата ме банка и просто си прибирам новоиздадената карта. Дебитна.
Пия си кафето на бюрото, но мисля за капучино и неделна разходка. Пише ми се, а се чудя дали или какво защо. Вместо това просто снимам и трупам папки.
Сутрин ми се спи, но танцувам със сешоара, докато се подхлъзна с мокрите си от банята чехли. После си търкам коляното, а ми е посинял отново лакътя.
След това получавам изненадващо кутия пица, която очаквах да е картина, защото когато получих кутия за пица, бях изненадана, че в нея няма пица, както първоначалната оценка на пакета подсказва.
Не, понеделникът определено е различен. Хубаво различен. И макар че после ме вбесяват (също неочаквано), точно когато смятам, че всичко е наред, се оказва, че греша и кашата е толкова гъста, че не знам как ще изпълзя от нея без да си загубя обувките и да намразя овесените закуски... Но аз просто махвам с ръка и се усмихвам.

И едни пролетни цветя  на бюрото ми ме подсещат, че този понеделник не е като всички други. Че вече е март. И че понякога красотата на живеенето се състои именно в това, че се случват неочаквани неща. И че ако винаги се случваше планираното, строго определеното в графика, щеше да е твърде тъжно за всички картини в кутии от пица и за всички пици в кутии за... пица.
Които нямаше да са усмихнали истински никого.

Понякога си мисля, че съществуването е живеене, едва когато всичко се случва наопаки и все пак можеш да се зарадваш и на обратната страна на нещата. Защото това, което се случва, е нищо без начина, по  който го възприемаш.


4 comments:

yovko said...

В една любима книга се казваше, че понякога е малко по-добре да пътуваш, отколкото да пристигаш. Не знам защо се сетих точно за нея, докато четях текста ти. Книгата ми беше настолна библия в един период от моя живот. След това пораснах и осъзнах, че човек няма нужда от библия, защото между кориците можеш да сложиш почти всичко, подобно на кутия за пица. А по-важно от това какво има между кориците или в кутиите за пица е какво откриваш ти и какво някой е сложил за теб там. Понякога не прилича на това, което е. Понякога е вдъхновение, друг път е обичайна загриженост. И подобно на пътуванията и пристиганията е хубаво да има и от двете.

Lili said...

Хубаво е човек да има собствен живот.Да го има...
Не знам дали ме разбираш, но твоят пост ме води към една жалка гледка, която ме мъчи всеки ден.Да искаш да имаш, а да пиеш от чуждия...имай го, дори и в тролея ;)

Светла said...

Много ме кефи как пишеш Наде!
Радост за душата ми :)

Dim said...

а твоят начин е толкова истински и твой:)сърдечни поздрави:))))