Tuesday

Хронохаос


Френско-полски филм, удобните седалки в Одеон и бира на открито преди това. За да разваля ретроспективния отенък, сега ще спомена героя с  с голям диоптър очила, на моменти малък, изгубен и беззащитен, друг път бесен или пък страстно-животински настървен да притежава жената с червената рокля.
Красиви горски картини, полски песни, Париж, предградия, сивота, тук-там цветни петна - алени червила, зелени поляни, червени драпирани завеси, пропускащи слънчеви зайчета по голата кожа.
Замайване, излитане, копнеж. После приземяване, гняв, отчуждение.
Предава се.
И пак светлина.
Финални надписи.
Възклицания и весели подмятания. Типично европейска лента. Какво, по дяволите, беше това?

Бира. Цигара. Шумна компания на съседната маса. Топчета за петанка под масата. И стъкло за мигач. Ляв. Магазин Безобразие търсихме. А то било Без паника. Без паника, само с малко от обичайния ми гняв, който преминава за секунди.

Не ми се отдаде хронологията. Мислите ми подскачат като балончета, пълни с горещ въздух, изпуснати в студена стая.

Пролет. Снощи съм сигурна, че усетих бриз. Мислено бях на морето.

Билети на четвъртия ред. Ще ти кажа доста по-късно за тях. Преди това има още много за случване.
После портокали. Мирише на портокали и океанска сол. Вече.
Познавам си импулсите и този път се надявам да ме изненадат. Два месеца е твърде много време, в което мога да се разсърдя и отсърдя десетина пъти. Достатъчно време да се вълнувам, достатъчно време и да прецакам всичко, ако просто реша да се влюбя напук в някой  второстепенен персонаж. Защото в обратния случай остава просто героинята да се влюби в главния герой.
Предава се.
И пак светлина.
Финалните надписи дано са щастливи.
Макар че бих ги харесала типично по европейски. В края им да ти се иска да имаш режисьора под ръка и да го попиташ какво е искал да каже. И останаха ли героите заедно, да му се не види.

Кафе. Сладолед. Слънчевите лъчи са доста силни за март. Кремът вече е с фактор 15.
Не ми се отдава хронологията, но пък имам слабост към хаоса в мислите си. Още към:
Неопределенията. Нечувствата. Неплановете.  Нелипсата. Нение.
И всичко останало, което отричаме.


1 comment:

Jino SilverflamE said...

Ц-ц-ц...
А после на мен ми се карат, че съм ХаоС и не съм можел да пазя хронология. :)
А то какво било?
Имало хора, на които европейското кино им е в кръвта. :D