Monday

No problem, Houston


Някои жени се влюбват през ден, а на мен ми е нужен ден да те коронясам и още един, за да се върна обратно на земята.
Всеки път им е истински, уникално и може би - завинаги. И винаги "всички мъки преди или за Него са си стрували".
На мен ми се случи веднъж, беше истинско и определено не беше завинаги, нито пък си струваше мъките. Освен за собствен опит и развиване на не-вярвай-на-никого рефлекс и всички-мъже-са-задници убеждение.  Направо чиста травма.

Дадох си сметка малко преди полунощ, че не мога да бъда момиче за чукане. И най-голямата смотанячка заслужава да й се случи клиширано любене. Какво остава за мен. Прекалено съм повредена, за да се влюбя, но недостатъчно, за да спра да искам все пак да ми се случи.
Безсънието и романтичните филми може и да са вредни на сутринта, но понякога отрезвяват. Не съм вярвала, че ще го кажа, особено за второто.

Само жена може да напише такъв текст за друга жена. Перефразирам Ади за работещото момиче. И визирам пак нея и онова, което лъха на талази от напечатания лист хартия, небрежно лежащ върху масата, но отразяващ светове.

Не мога, оказа се, да се откажа от идеята, че понякога хората просто се влюбват наистина. Имам достатъчно улики, че бях на път да се провиня отново.
Но вече нямаме проблем, Хюстън.
Кацането беше успешно на ден трети.


14 comments:

Sunshine said...

Брей, колко бързо се връщаме обратно на земята. Спасила си се :)

Nadinka said...

Толкова са били нужни на Аполо... :)

Змей said...

Корабът кацна. Ако съм помогнала - прекрасно.
Обичам те, каке, и искам да си щастлива. Да сте. С точката накрая.

Nadinka said...

Всъщност, ти си ВИНОВНА, Адо :)
Пък ти обичай. С удивителна накрая.

Змей said...

Виновна мога да бъда. С голямо удоволствие. Прегръщам те сииииилно виртуално и обещавам да те смачкам на живо скоро. :*

Nadinka said...

Имам нужда :(

Змей said...

Имаш го, знаеш. Може и едно капучино да изпия с теб. ;)

lenival said...

Ама ей! Кацащи, излитащи... айде да не сме летище! И аз виртуално гуш! Пък!

Zvetanka Shahanska said...

Влюбване - да, отдаване-не!

troubadour said...

Не че се мешам къде не ми е работа, въпреки че точно това правя - ама змея и надинката сестри ли са?

Змей said...

Трубадуре, ДНК-то ни казва различно, но душите ни - не. ;)

Nadinka said...

Змеят и Надинка да две големи шушумиги :D
Особено втората!

Baby said...

1000 дни по-късно... Аз влизам като в разграден двор, оглеждам се, виждам, че съм изпуснала "купона" и казвам всемогъщо:
- Браво за трите дни! Както съм писала, и моите периоди на "летене" ги скъсявам, но таз невероятно кратка цифра още имам да я стигам... Все пак, с туй темпо ще я постигна, нъди сигурна!
Врътвам се на пети, тръгвам да излизам, но точно на вратата се сещам:
- Ей!, *пращам въздушна целувка* и *намигвам*

Baby said...

*"бъди", де.... пфф! |-(