Friday

Онова момиче


Онова момиче с гладка кожа, с аромат на  лято, зряла царевица и четирилистни детелини...
Онова момиче с дъх на мляко, канела, печени ябълки и нещо непознато, но топло...
Онова момиче с коси от морска пяна, очи от метеоритен дъжд и клепки от некосена пшеница...
Онова момиче с ръце от очакване, с пръсти от копнежи и прегръдки от карамел...
Забрави го. То беше в едно лято, чийто край не дойде през септември.
То си тръгна, когато детелините повяхнаха, млякото изкипя, а ябълките окапаха необрани.
Когато морската пяна се разби на хладни пръски в скалите, метеоритите се превърнаха в черни въглени, а златните ниви потъмняха прежурени. 

Онова момиче остана в някакъв сън, от който ти бързаше да се събудиш. 

Късно е да стискаш клепачи и да се молиш сънят да се върне. 

Късно е да я търсиш с ръце от очакване, с пръсти от копнежи, в прегръдки от карамел.

Тя се усмихва някъде далеч с устни-малини, прегръща с ръце-пеперуди и обича. 

Някъде далеч. Далеч след края на лятото.



3 comments:

Petya said...

За теб, стори ми се някак подходящо, дано ти хареса - http://www.youtube.com/watch?v=bFm6zu64UPw&list=FL5_-1cMTAQZY&index=14

lammoth said...

Да не си обърнала резбата? :р

malkiatprintz said...

Необходимо е малко мъдрост, за да си даде човек сметка какво има и кога би могъл да го загуби, после вече е too late...

http://www.youtube.com/watch?v=vHA1Cv9XsBk

Напомни ми за Амаду и неговата "Габриела, карамфил и канела" (макар и да не съм я чел... все още) :):):)