Tuesday

Отново ключове

Днес небето е облачно, станах трудно, но пък нека празнуваме Деня на полетелите към мечтите си.
Наздраве за мен тогава.

Разбрах с какво ме държеше в примката на разочарованието, което ме спираше да полетя и аз.

Докато имаше ключ от дома ми, една гадна кучко-надежда ме караше привечер, тътрейки крака към къщи... да поглеждам прозорците. Които (както) винаги ме посрещаха тъмни.
Изпод спуснатите наполовина щори ме гледаше иронично чувството за Изоставеност.

Въпреки това... Някак фанатично вярвах, че докато този ключ стои в джоба ти, там някъде ще е и ключът към мен. Едва ли ще заема много място, за да пречи и е достатъчно голям, за да не го изгубиш случайно... Макар че Загубването често е нарочно, колкото и да твърдим друго.

Оказа се вярно. Чаках твърде дълго. Трепвах твърде често от чужди стъпки край моята врата. Ключалката тънеше в смълчано неудобство пред Очакването, вперено в нея.

Когато си го взех обратно, теб май те заболя от нещо. Нещо неопределено. Смътно. Интуитивно предусещане за Истината. Че никога не ти е трябвал истински.

Ти твърде дълго държа ключа без да го използваш.

Днес нещо ме кара да мисля, че ако Някой пожелае да влезе няма да поиска ключ...Той ще трябва да е наясно защо вратата е винаги отключена.
За него, който знае след като влезе...как да остане.


11 comments:

ВeСеЛиНа said...

Една гадна кучконадежда... Болезнено познато очакване, взиране, мълчание и чужди стъпки зад вратата...

Светла said...

Наздраве, Наде!

Яхвай метлата и стига с таз' литература, булка... скъсах се да обикалям парка с ролерите, да те търся... да пафнем един фас за отскок... ти ми одиш да гледаш по балконите тъмни ли били, светли ли? Каква бира?! На топла вода сме, мила, от кога съм ти рекла, ти ме не слушаш :))))) Като Лили Иванова. К'во и е на жената, дето, от как се помни, на топла вода го кара, ама и снежната царица се поти като я зерне.

Мани ги тез' поезии, любови, дъра - бъра...

Движение му е майката и дишане, раздишване, дълбоко, плитко... секс за спорта, свирки за спорта, с лидокаин - анално и ей тия!

Ай, наздраве!
Да сме живи и здрави!
Пък Осерители да искаш... не се бой... нема се отървеш, булка и да искаш!
:)
Цун, цун... гуш.

Petya Varbanova said...

Аз пазя един ключ вече година, колко пъти ми го искаха, така и не го дадох. С надеждата да се върна обратно някога...

Nadinka said...

ахахах Светле, ще ме убиеш от смях :)))))
ми айде идвай с топлата вода и ролерите, пък да видим, ще се потим ли, ще караме ли, ще спортуваме ли :D

Petya, ако просто си го пазиш... никога няма да се върнеш. Ако си оставил някъде поне малка част от сърцето си, винаги ще те тегли натам, независимо от всичко друго. А времето е враг...

Nightwish El said...

Тъкмо ме напираше да кажа нещо дълбокомислено, но като видях на Светлето предложението, така се въодушевих и всички мисли ми изфирясаха от главата! :)

Йееее - нека да отпразнуваме Деня на полетелите на метлите си! :)))

Nadinka said...

:D
Булки, на метлите!
(само се чудя как при споменаването на секс и свирки, Ламот още не се е явил!)

Змей said...

Секс!?! Свирки!?! Къде?!? о.О :Д

Nadinka said...

ахахаха Змей такъв! как дотича! :DD
или по-скоро долетя? честит празник и на теб, крилато!

Чакърова said...

Последните редове са най-вярното нещо, което съм чела в последно време. :)
И аз имам нечий ключ, а моят е в "него"... Само че никой не смее да отключи вратата на другия. За сега... ;)

Borry said...

"ако Някой пожелае да влезе няма да поиска ключ...Той ще трябва да е наясно защо вратата е винаги отключена.
За него, който знае след като влезе...как да остане."
Чистата истина за живота -директно , без заобикалки и без извинения на истината...При това написано майсторски.Браво :)

Nadinka said...

@Чакърова
Аз все още имам ключ от място, на което знам, че никога няма да се върна. Защото не искам. Защото знам, че притежанието на един ключ отдавна не значи нищо, ако сърцето е празно. Дори да влезеш с взлом, няма да намериш нищо...

Borry :)
Истината е различна за всички. Хубаво ми е, че харесваш моята.