кажи й как да сложи край. кажи й как да тръгне. ти обичаш факта, че мисълта й е бистра.
а тя тайно мечтае да изпитва разхвърляни чувства. да бъде въздушно небрежна. към тебе дори.
и всъщност - най-вече към теб. за да има баланс помежду ви. разбираш ли я. едва ли.
тя те разбира прекрасно. и затова понякога не ти говори.
разбереш ли я ти - може би ще си тръгнеш. без да й кажеш как да сложи точка.
защото при нея всичко е с удивителни. всичко е експлозия. но някак тихо те застига.
ти така и не разбираш кога и как. а тя копнее да усетиш възторга й.
тя чака. вчера чакаше с усмивка. днес с леко извити устни. все още спомен от усмивка.
днес я видях. нещо е помръкнало в очите й. чака ли още. нима се надява.
погледни я. виж зад това, което искаш да видиш. все едно за пръв път стои пред теб.
виждам, че се изненадваш. като събуден внезапно.
разбереш ли какво казва погледът й - няма да ти хареса.
затова не я опознавай и се радвай на факта, че е толкова бистра. в твоите очи.
а тя ще намери все някога точката. и ще я сложи за начало на своя удивителен.
3 comments:
Може би е просто невероятна случайност да се получи резонанс на светоусещането...И затова има леко извити устни...
думи нямам, искам да вляза между твоите и да си открадна някоя точка....
Какво чакаш още? :)
Post a Comment