Tuesday

Малки уроци за пораснали деца


"— Ето, в това е нещастието на вашето поколение — възкликна дядото. — Слушай, Бил, срам ме е заради тебе, и ти си ми бил журналист!
Изхвърляте от тоя живот всичко, което е сложено в него, за да му дава вкус. Пестете ни времето, пестете ни труда — друго не знаете! 
Той подритна презрително тревните чимове.
— Когато остарееш като мене, тогава ще разбереш, че малките радости и малките неща струват повече от големите. Една разходка в пролетното утро е по-хубава от стокилометрово пътешествие с най-бързия автомобил и знаеш ли защо? Защото е наситена с аромати, изпълнена е с неща, които растат. Имаш достатъчно време да търсиш и да откриваш. Зная — сега вие сте по големите резултати, и не отричам — в това няма нищо лошо.
Но човек като тебе, който работи във вестник, трябва да се оглежда и за дребните боровинки, докато бере едри дини. Ти се задоволяваш със скелета, аз пък се взирам за отпечатъци от пръсти; в това също няма нищо лошо. На тази възраст подобни неща тебе те отегчават, а пък аз се питам: дали не е така, защото просто не си се научил да ги цениш?

Ако оставим на вас, ще издадете закон за забрана на всички дребни занаяти, на всички дреболии. Ала, тогава няма да си оставите нищо, за което да се улавяте измежду големите неща, и ще видите дявола по пладне да си блъскате ума с какво да се захванете, за да не полудеете. Кажи ми, защо не оставите и природата да ви научи на нещо? Престригването на тревата и плевенето могат да се превърнат в начин на живот, сине мой.

[...]

Люляковите храсти струват повече от орхидеите. Глухарчето и кукувичата прежда — също! Защо ли? Защото те карат да се наведеш, поне за малко да обърнеш гръб на всички хора и на целия град, карат те да се поизпотиш и те смъкват долу до пръстта, където пак си спомняш, че имаш нос. А когато по този начин останеш сам със себе си, ти наистина идваш на себе си за известно време; останал сам, имаш възможност да обмислиш нещата из основи. Градинарството е най-хитрият начин да си пофилософствуваш скришом. Никой не се досеща, никой не те укорява, никой не те подозира, а ти си се потулил тук, един Платон сред божурите, един Сократ, който прекопава боровата си горичка. Човек, помъкнал чувал с тор по своята ливада, е същински Атлас, който оставя Земята да се върти с лекота на неговото рамо. Както каза веднъж Самуел Споулдинг, ескуайър, „Копай в земята, рови се в душата“. Превъртай тези остриета, Бил, и се къпи в пръските от Водоскока на младостта. Край на урока."

Рей Бредбъри, Вино от глухарчета

Един роман, който диша, една книга от чиито редове те лъхва живот и чиято мисия е свещена. А именно - да ни подсети кои са онези малки неща, заради които си струва да се събуждаме сутрин с нетърпение да се втурнем в деня или да си лягаме вечер в топлата прегръдка на тъмното, но без страх от него. Думи, прецизно нанизани като перли в огърлица, която всеки трябва да продължи да носи на тънкото си вратле и когато детството привидно си е отишло. Думи - невероятно изживяване за съзнанието, полет, който влиза в мислите ти и те изтръгва от сивото ти залутано ежедневие на възрастен и те връща в спомена за едни по-щастливи дни.
Сякаш никога не си бил дете...Дали не е прав Дъг? Старците никога не са били деца, колко тъжно. Но нима можем с нещо да им помогнем?
С този роман можете да се върнете там, където твърде бързо сте забравили, че някога сте били. И да погледнете с нови, по-млади очи на трамвайните релси, гуменките, глухарчетата в двора и вечерния здрач на верандата.


11 comments:

Кръстю said...

Да :)

Ирония Идиотова said...

Благодарение на теб, вече изобщо не се колебая дали да я изчета:) Благодаря!:)

bampi said...

Страхотно :))

Bia said...

Най-прекрасното нещо, което съм прочела в последно време. Адски зареждащо, светло, свежо, нарисувано по начин, който не се описва, а се изживява. Буквално :)

Хриси said...

Тъкмо за нея си мислех тези дни :)

Н.Никифоров said...

Или така, както казва един мой далечен приятел...Чудя се че някои ще я четат едва сега. Юе използвам подсещането за да се преселя в нея за пореден път.

Bia said...

Аз съм от тези, които я четат едва сега :)
Започнах "Сбогом, лято", но там настроението е друго...

Н.Никифоров said...

Както виждам непрекъснато, не си закъсняла с прочитането(четенето, намирането)...Какъв е цвета на виното от глухарчета? Моят е пухесто-прозрачен.

Bia said...

Цветът на слънцето! :)

Н.Никифоров said...

Хитро! В слънчевата светлина са скрити всички цветове...

altair said...

Тази книга съм я чела около 76 пъти ;)